За вредата от подсладителите

В последните години все по-масово се употребява явната „химична отрова“ – подсладителят аспартам, който се съдържа в повечето безалкохолни напитки и много други продукти. Той е известен и с други имена като «NutraSweet», «Equal», «Spoonful», Е 951 (чети етикетите!). Аспартамът се използва като подсладител и в други газирани напитки, в прахчетата „Степ“, „Танг“, както и в някои медикаменти. Според Бети Мартини от Mission Possible: “Аспартамът е единственият генно инженерен продукт, за който ние имаме чисти доказателства, ясни документи и обстоятелствени случаи, показващи масивни епидемии на човешки заболявания и смърт” Освен това той е генетично инжениран хранителен продукт, продаван като хранителна добавка, и е ясно етикетиран на пазарите в САЩ. Това е изключение, след като позицията на САЩ е, че етикетирането на генно инженерните продукти ще изглежда като “негативно етикетиране”, което пък би било спънка за свободната търговия.

Всъщност как този изключително вреден продукт превзема пазара? Какво стои зад него? В “Нутраотрова” (Nutrapoison) Алекс Константин пише: “Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършваните от нея нарушениа на закона, за да изкара аспартам на пазара.” През 1980 г. Public Board of Inquiry гласува единодушно да отхвърли употребата на аспартама, но с идването на власт на Роналд Рейгън, директорът на Агенцията за храните и лекарствата Артър Хейс разрешава употребата на Нутрасуит. Чрез още много машинации и “игри под масата”, за които тук няма да се спираме, този продукт завладява американския и световния пазар.

Понастоящем аспартам се добавя в повече от 6000 хранителни продукта и напитки, и се продава в почти 100 страни. През 1992 г. Нутрасуит подписа споразумение с компаниите Кока кола и Пепси кола с условието да бъде снабдителят им с аспартам. Най-голямата ирония и същевременно най-ужасяващото е, че този подсладител преобладава предимно в диетичните храни. Това е пълен абсурд – вещество, от което има, както ще видим по-долу, над 10 000 оплаквания и има регистрирани най-малко 92 болестни симптома, да се продава като диетичен продукт. Едва ли хранително-вкусовата промишленост е стигала до по-голямо безумие.

При това на опаковките няма предупреждение за вредността му, както правилно отбелязва Филис Балч: „Други подобрители като мононатриев глутамат (МНГ) и аспартам се използват без предупреждение за вредност, но е известно, че причиняват здравни проблеми, вариращи от главоболие и диария до объркване, загуба на паметта и припадъци.“ 8

Ето някои от продуктите, в които се намира аспартам, като в повечето от тях не е отбелязан на опаковката:

безалкохолни напитки
дъвки без захар
какаови смеси
подсладено кисело мляко
мултивитамини
напитки с кофеин
сокове
разтворими чай и кафе
сосове
бързи закуски

Но всичките му „странични действия“ са още по-опасни, защото по-голямата употреба на напитки и храни, в които се съдържа, води до пристрастяване. Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да изхвърлят аспартама от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола. Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал (или 33 души), е било много трудно или дори невъзможно да спрат консумацията му. Самите потърпевши или техните близки са използвали именно термина „пристрастяване“, за да опишат състоянието си по отношение на подсладителя. Това е една от причините за пандемичното му разпостранение.

„Аспартамът е смятан от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за 75% от страничните реакции, предизвикани от хранителни добавки, според докладите до системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA9 (Управлението по храните и лекарствата).

От 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са : главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, замаяност и виене на свят, ставни болки, дори гърчове и много други, като има дори съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за „аспартамна болест“! „ 10

Бети Мартини, една от усърдните изследователки на аспартама, свидетелства на Световната конференция по охрана на околната среда, за последствията от консумация на Соla Light и Pepsi Light. В лекцията си по повод епидемията в САЩ от множествена склероза и кожна туберкулоза тя казва:

„Ако аспартамът се нагрее до 30 С, то метанолът, съдържащ се в аспартама, се превръща във формалдехид, а от последния се образува мравчена киселина, която предизвиква метаболична ацидоза. Отравянето с метанол имитира множествена склероза. В случая с кожната туберкулоза ние открихме, че това заболяване се е разпространило толкова широко, колкото и множествената склероза, особено сред тези, които пият кола лайт и пепси лайт.

Както в случаите на отравяне с метанол, така и в случаите на кожна туберкулоза, жертвите изпивали по 3-4 опаковки напитка (една опаковка е 300 мл) на ден, а някои и повече. Ако заболялите продължаваха да употребяват аспартам, то това влошаваше състоянието на болните от кожна туберкулоза и ставаше опасно за живота им. Когато ние ги убеждавахме да се откажат от продуктите, съдържащи аспартам и те преставаха да ги приемат, заболяването протичаше по-леко. За съжаление, ние не успяхме да върнем заболяването обратно. Но в случаите на диагностицирана множествена склероза ( когато на практика заболяването било следствие отравяне с етанол) болшинството симптоми след спирането на аспартама изчезваха. Ние даже наблюдавахме случаи на възстановяване на зрението и слуха. „

На лекцията присъствал посланик от Уганда, който също съобщил,че : „в болницата, която посетихме, една медицинска сестра ни каза, че у шест нейни приятелки, любителки на Соla Light, била диагностицирана множествена склероза.“11

Аспартамът е свързан и с депресивните разстройства: „Избягвайте газираните напитки и други продукти, съдържащи изкуствения подсладител аспартам («NutraSweet», «Equal»).Той може да блокира производството на серотонин и да доведе до главоболие, безсъние и депресия при хора, при които серотонинът вече е в недостиг. Ограничете приема на добавки, съдържащи аминокиселината фенилаланин. Тя съдържа веществото фенол, което е силно алергогенно. Повечето депресирани хора са алергични към определени вещества. Фенилаланинът е една от основните съставки на аспартама.“ 12

„Подсладителят аспартам може да е основен подбудител на главоболие, особено за онези, които страдат от мигрена“, твърди д-р Р.Б. Липтън, невролог от звеното по главоболие на Медицинския център „Монтефиори“ в Ню Йорк, изследвал влиянието на аспартама при 117 пациенти.

Друго изследване, проведено от Шърли М. Коелър от Университета на Флорида, показва, че този подсладител е повишил честотата на мигрената при повече от половината от група изследвани хора. Всъщност общият брой на мигрените е нараснал повече от два пъти (от средно 1,55 до 3,55) след като пациентите вземали по четири дози от 300 милиграма аспартам дневно в продължение на четири седмици, сравнен с броя на мигрените през период със същата продължителност, през който са вземали плацебо. Освен това главоболието им продължило по-дълго, а някои от изследваните почувствали увеличаване на „необичайни симптоми“ по време на главоболието като виене на свят, треперене и влошаване на зрението.“ 13

В заключение можем да кажем, че аспартамът е „сладкият убиец“ на модерното време от края на 20 и началото на 21 век. Неговото пандемично разпостранение е наложено от мощни икономически интереси и е израз на тенденцията на вавилонската търговска система да обсебва потребителя чрез продукти, предизвикващи зависимост.

„Кока-колата“ сред вкусовите добавки

Друг изключително разпостраняващ се продукт на хранително-вкусовата промишленост в последно време е вкусовата добавка „мононатриев глутамат“ (МНГ) – наречен сполучливо “вкусът, който убива“. Според Правилника на Европейската общност мононатриевият глутамат (MSG) и производните му съединения се обозначават с Е-621-Е623. 14

Мононатриевият глутамат попада в обсега на проблема храни с пристрастяващ ефект , защото има леко адиктивно действие. Масовото му разпостранение изобщо не е случайно – и при него действа правилото: най-сигурният клиент е зависимият клиент. Този овкусител е един от най-големите стимуланти на апетита. Това, разбира се, го прави изключително удобен за манипулация на потребителя. Търговско – манипулативния закон в случая гласи: Ако владееш вкуса на клиента, владееш клиента! За съжаление този „диктатор“ на вкуса оказва негативно въздействие върху всички системи и органи в човешкото тяло, като най-уязвима от него е нервната система.

„Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат „убива“ невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора…Многократно е доказан разрушителният ефект на MSG върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус...Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС (амиотрофична латерална склероза), МС (мултиплена склероза), особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе.“ 15

Този овкусител се свързва с т.нар. „синдром на китайския ресторант“, тъй като се използва в големи количества в тези ресторанти. Симптоми, които би могло да се явят при употреба на по-големи количества: парене и сърбеж по лицето и гръдния кош, изпотяване, сърцебиене, слабост, виене на свят, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр. Ърл Миндъл: “В някои хора мононатриевият глутамат може да причини хистаминова реакция и да се появи главоболие и зачервяване.” 16

“МSG може да задейства и астматичен пристъп. Понякога е трудно да се намери такава връзка, тъй като тя може да не се изяви непосредствено, възможно е да се изяви като забавена реакция, шест до дванадесет часа по-късно. Това са установили австралийски учени, след като тестували тридесет и двама астматици, повечето от които се оказали с MSG-индуцирана астма. След петдневна диета без добавката, на болните били дадени различни дози MSG. Повече от 40% “отговорили” с астматичен пристъп. При седем от тях, един до два часа по-късно, освен астматичен пристъп, се наблюдавали и симптомите на “Синдрома на китайския ресторант”. Астматични симптоми не се наблюдавали до дванадесет часа след приемане на MSG при шестима от участниците в изследването. Тези проучвания потвърждават, че MSG може да провокира астма, че колкото дозата е по-голяма, толкова по-сигурен е пристъпът.” 17

МНГ е сред хранителните добавки, влияещи отрицателно на имунната система: “Честата употреба на храни, съдържащи изкуствени аромати, оцветители, мононатриев глутамат и други примеси, може да отслаби имунната система.” 18

„Много специалисти включват МНГ сред най-често срещаните хранителни подбуди на васкуларно главоболие19. Д-р Сейпър казва, че някои хора не преработват добре МНГ, така че това вещество вероятно се натрупва в кръвния поток, което води до химическа свръхреакция и главоболие.“ 20

Но особено вреден е мононатриевият глутамат за бебетата и децата. Той може да нанесе непоправими поражения в мозъка им. За съжаление едва към края на 70-те години индустрията премахна МSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много храни, че майките често, без да искат, го дават на децата си. В повечето случаи той се изписва, само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: „Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG.“ Но най-голямата манипулация се извършва чрез Асоциация „Глутамат“, сформирана от производителите на овкусителя. През последните две десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без ние да знаем, той уврежда невроните в мозъците ни.

Всъщност глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпостранен медиатор в мозъка. Именно този факт използват разпостранителите му, за да манипулират неинформирания потребител. Те казват: „Как може вещество, което е толкова важно за мозъка, да го уврежда?“ Но в това е и манипулацията. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са минимални. Но когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока доза те загиват.“

В кои пазарни продукти се намира овкусителят? MSG има във всичко, което е „хидролизирано“ – хидролизирания растителен или зеленчуков протеин, растителния протеинов екстракт, в соевия протеинов концентрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернативи на месото има скрит натриев глутамат (на опаковките не е изписан!). Добавки, които често съдържат неотбелязан глутамат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и „натурални“, и подправки. В големи количества се среща в почти всички сухи супи, подправката вегета и всичките и производни, в бързите закуски, в солетите и във всички подобни промишлени храни. В последно време натриевият глутамат се разпостранява с такава сила, че можем да го наречем „кока-колата“ сред вкусовите добавки. Инвазията му в храната на глобализирания човек е емблематична – тя изразява тенденцията за хранително пристрастяване на потребителя.

Източник: http://spidersport.com/forum/viewtopic.php?t=2042

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s