Произход на Кирилицата


През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където азбуката е била частично използвана през 10 век и 11 век. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век. С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко.

От 9 век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо — устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13 век-14 век век в славянските книги се налагат три стила:

* заставки — украсени композиции преди началото на блок,
* инициали — украсена начална буква,
* концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси — като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344–45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на 14 век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватска глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватска.

Българите са първите, които започват да използват глаголицата/кирилицата след създаването й през 9в. Сегашният български започва да се формира през 15в., но съвременният литературен български, който е доста различен от старобългарския, се формира през 19в. Дотогава се е използвала оригиналната кирилица на Св. Климент Охридски, съдържаща 44 букви за 44 звука. През 19в. обаче, българската звукова система се променя коренно и съдържа по-малко звуци. Това наложило да се модифицира азбуката, което намалило използваните букви на 32. Тази модифицирана азбука се е използвала до 1945г. След 1945г. отпадат още две букви: ѣ (ят, двойно е) и ѫ (голям юс). Така модерната българска азбука остава с 30 букви.

В съвременната българска азбука липсват доста от старите букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѧ (малък юс, малка носовка), ѩ.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica

Advertisements