Интересно

Пълнени тиквички с извара и домати

Подукти:
1 голяма тиквичка (или 2 малки)
200гр. извара
1 глава стар лук
1 домат
кашкавал за поръсване
чубрица
сол

Приготвяне:
Измийте тиквичките и ги разполовете по дължина. Издълбайте вътрешността им като запазите издълбаната част. Посолете издълбаните „лодки“ и ги поставете в тавичка, покрита с намазана с олио хартия за печене. Печете на 200 градуса до омекване на тиквичката. Лукът и издълбаната месеста част от тиквичката нарежете на ситно. Загрейте малко олио в тиган и добавете лука. Запържете докато леко почервенее, след което добавете тиквичките и сол на вкус. Когато се позапържат и ако тиквичката не пусне достатъчно вода, долейте с вода, колкото да покрие дъното на тигана и да не залепва. Варете до готовност на тиквичката и до изпаряване на водата. Доматът обелете и нарежете на ситно, след което го прибавете към сместа. Варете 2-3мин и прибавете изварата и чубрицата. Разбъркайте и оставете да покъкри 5мин. Изпечените „лодки“ напълнете с изварената смес и поръсете с настърган кашкавал. Запечете на фурна до почервеняване на кашкавала.

На снимките тиквичките са поръсени с пармезан, тъй като нямах обикновен кашкавал 🙂

20160723_135331

Интересно

Кюфтенца от тиквички с тофу и ядки

Продукти:

350 г. тиквички
350 г. тофу
60 г. галета
50 г. сурови орехи
50 г. сурово белено тиквено семе
4-5 супени лъжици зеленчуков бульон или вода
сол, черен пипер

Приготвяне:
Ядките се смесват и се смилат на едро. Аз нямах тиквено семе и вместо него сложих кашу и бадеми. Тиквичките и тофуто се настъргват и се смесват с ядките и галетата(тук използвах пълнозърнесто брашно понеже в галетата има много сол, а и други примеси). Тиквичките ги посолих и оставих да се отцедят, за да не се разводни много сместа, а и да се отделят някакви нитрати с водата. Добавя се по малко вода(или бульон, но понеже се стремя да не консумирам изкуствени продукти, използвах водичка), ако е нужно и сместа се омесва хубаво. Трябва да не е суха, за да могат да се оформят кюфтенцата. От сместа се оформят плоски кюфтенца. Подреждат се в тава върху хартия за печене, намазана с малко олио. Отгоре кюфтенцата се намазват с олио и се пекат на 180°C за 20 минути. С шпатула се обръщат внимателно в тавата от другата страна и се допичат още 20 минути. Докато са топли са рехави, но като изстинат запазват формата си. Затова трябва да се внимава при обръщането, а след като се опекат да се оставят да се охладят в тавата. Мммм, вкусотийка се получи!! 🙂

20160820_182754
20160820_182747
Интересно

Сурови бонбони с рожков

Продукти:

50 гр. кокосови стърготини
50 гр. сусам
10 гр. брашно от рожков
40 гр. млени бадеми(аз сложих смес от бадеми, орехи и кашу)
40 гр. кленов сироп (или мед) – използвах същото количество смес от мед и пълнозърнест сусамов тахан, защото много обичам този вкус 🙂
20 гр. кокосово масло (или краве) – използвах кокосово масло

Приготвяне:

В купа се смесват сухите съставки и се разбъркват добре. Рожковът трябва да се разнесе много добре и да оцвети равномерно сместа. След това се добавя размекнатото кокосово масло. Втъкава се в сухата смес с широка дървена лъжица. Накрая всичко се споява с кленовия сироп. С ръце се оформят топчета с размера на едра череша. Подреждат се върху поднос или чиния, покриват се с прозрачно фолио и прибират в хладилника. Съхраняват се на хладно до момента на дегустирането.

Рецептата съм взела от тук: http://cookingtiki.com/2013/09/%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

А ето и резултатът(бонбоните са малко понеже нямах много ядки и намалих пропорционално количествата и на останалите продукти):

Интересно

Защо брачната халка се носи на безименния пръст :)

Смята се, че обяснението идва от Китай :))

Палецът символизира родителите
Показалецът – братя / сестри
Средният пръст си ти самият
Безименният е партньорът ти
Малкият пръст са децата ти

За да разбереш защо халката се носи на безименния пръст, направи следното:
1. Отвори дланите си, една срещу друга
2. Пречупи средните си пръсти и ги постави един до друг (като на картинката), след което допри върховете на останалите си пръсти

3. Сега се опитай да разделиш палците си (родители). Ще се отворят, защото няма да прекараш целия си живот с родителите си, трябва да ги напуснеш рано или късно.

4. Събери отново палците и се опитай да разделиш показалците си (братя/сестри): те също ще се отворят, защото братята и сестрите ти ще имат собствени семейства и отделен от твоя живот.

5. Събери показалците и раздели малките си пръсти (деца): и те ще се отворят, защото и твоите деца един ден ще се оженят и няма да са при теб.

6. Накрая събери малките си пръсти и се опитай да разделиш безименните (партньор): ще се изненадаш да установиш, че не можеш… Защото съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло.

Много интересно, че се получава, нали? :))

Източник: http://smeshen.com/content/zashcho-brachnata-khalka-se-nosi-na-bezimenniya-prst

Интересно

IBM иска да направи София умна

В края на месец юни IBM съобщи, че ще внедри своята иновативна глобална платформа A Smarter Planet и у нас, за да превърне България и най-вече София в едно по-добро и по-спокойно място за живот. В основата на концепцията лежи интелигентното използване на вече съществуващите технологии. Александър Радков, генералният директор на IBM България, заяви, че компанията е разработила умни решения в 21 различни сектора. На този етап обаче усилията ще бъдат съсредоточени върху три от най-болезнените проблеми в София – трафика, административното обслужване и здравеопазването. Стокхолм например е един от много примери за град, в който идеите на IBM вече се прилагат. Благодарение на т.нар. умна система за контрол на трафика задръстванията в града са намалели с 20%, а вредните емисии – с 12%. Александър радков се надява, че скоро това ще стане реалност и в София и че нашата столица ще се превърне в еталон на концепцията за Smart City, която IBM развива от известно време.

Източник: списание „Обекти“, бр.1, 2009г.

Повече за проекта на IBM можете да прочетете тук: http://www-05.ibm.com/bg/smarterplanet/20090324/?ca=smarterplanet&me=w&met=bg_hp_lead

HappyEarth

Интересно

Карма и прераждане

С Карма прераждането може да обясни защо добрите неща се случват на лошите хора, а лошите неща – на добрите. Дали е затова, че сме били наградени или наказани за действия от минал живот?Има много теории за прераждането на човека. Прераждането е вярата, че когато някой умре, той се преражда в друго тяло. Някои смятат, че не е задължително да се преродим в човешко тяло.
Според Пако Рабан най-много са се прераждали хората, които имат силно развита и удължена долна част на ушите. Колкото повече се преражда човек, толкова по-силен, по-умен и по- глъбен е в себе си. Хората с прилепнали или клепоухи като на магаре уши са се прераждали най-малко пъти и им предстои още много пъти да се прераждат, за да изпълнят мисията си.

Някои монаси медитират в продължение на цял ден, за да могат да достигнат състоянието на върховно блаженство (нирвана) с цел да могат да избягат от колелото на прераждането. Според някои вярващи трябва да се опитате да сте възможно най-безгрешни в този живот, за да можете да се върнете в човешко тяло в следващия. Хроничните медицински проблеми, като астма, алергии, мигрена и много други, могат да отговарят много точно на терапията на миналия ни живот. Една от причините хората да искат да се върнат назад е да се елиминира физическата или емоционалната болка, а друга – желанието да се намали страха от смъртта или може би да се обясни повторението на необясними сънища.

Връщането към минал живот може да се постигне чрез техника на хипнотерапия, която може да ви свърже с един или повече предишни живота. Целта на връщането в предишен живот е да бъдеш в позицията на тръгване на пътешествие към достигането на скрити спомени от подсъзнателно ниво.
Когато стила на миналото ни поведение се третира с освобождаване на блокирани емоции или вина, предоставяйки ни се възможност да изпитаме самопознанието и свободата, можем дори да успеем да станем господари на собствената си съдба.

Хората, които имат малки и нежни ръце, са починали рано. Тези, които имат големи, груби ръце, са живели вече няколко живота и са усвоили голяма част от житейските си уроци. Никак не е случайно, че бог Шива е останал на древни рисунки с шест малки и къси ръце. Това ще рече, че той е бил един много мъдър човек, че се е прераждал най-много пъти и е знаел цялата истина за живота. Може би началото на хиромантията е започнало точно от бог Шива. И продължава до наши дни. Тези, които могат да разчитат живота по пръстите на ръцете, също са се прераждали вече няколко пъти.

Източник: magicaura.com

Интересно

Шоколадът

Една легенда разказва, че отдавна, много отдавна живял в земята на ацтеките един маг Кветцалкоатл, който отгледал такава вълшебна градина, каквато нямало друга на света. И той толкова се гордеел със своето творение, че вече се мислел за творец, равен на боговете… Разбира се, боговете не могли да му простят това и за наказание лишили горделивеца от разум. Обезумелият Кветцалкоатл унищожил своята градина и само едно вълшебно дърво оцеляло – какаовото. Това е само предание, но истината е, че научното наименование на това дърво („какао теоброма“) означава „храна на боговете“.

Ацтеките използвали какаото като стривали плодовете, добавяли различни подправки, понякога и мед и тази ароматна напитка наричали „чоколатл“. Знаменитият император Монтесума изпивал до 50 купички „чоколатл“ на ден, което му придавало необикновена бодрост, сила и енергия.

cup-of-chocolate

КАКВО Е ХУБАВОТО В КАКАОТО?

Освен че е ароматно и приятно на вкус, то е и още много полезно 🙂

Съдържащият се в него алкалоид – теобромин, действа ободряващо, но е с много по-меко действие от друг известен алкалоид – кофеина. Затова какао може да пият и онези, които не бива или не обичат да пият кафе. Теоброминът влияе слабо на нервната система и активно – на сърдечно-съдовата и дихателна системи. Какаото е особено полезно при някои заболявания, например бронхиална астма. Смята се, че всички какаови продукти защитават зъбите от вредното действие на захарта.

Американски изследователи установили и един любопитен факт: независимо, че какаото е по-калорично от чая или кафето, то не води до напълняване. Просто дори една малка чаша какао предизвиква чувство на ситост, и човек не преяжда.

Какаото и шоколадът са полезни и при активна умствена или физическа работа, за мнозина те са прекрасен антидепресант.

Специалистите препоръчват какаото особено на децата. Понеже не всяко дете е в състояние сутрин рано да закуси преди да отиде на училище, една чашка какао му позволява да не усеща глад 2-3 часа – точно до голямото междучасие.

660550c818

Независимо от всичките си чудесни качества какаото не се ползва у нас с особена популярност. В чужбина какао се пие много повече, и шоколад също се консумира доста повече. Разтворимото какао може да събуди повече симпатия и по-лесно да се превърне в любима напитка за мнозина.

Какао се пие най-добре в големи, широки чашки с дебели стени. Смята се, че така удоволствието от вкуса и аромата на какаото е най-пълноценно. С бисквити или дребни сладки, сутрин и през деня – за бодрост, в студените есенни вечери – за повдигане на настроението.

ВИДОВЕ ШОКОЛАД

Няколко основни вида шоколад могат да бъдат различени.
Чистият, неподсладен шоколад съдържа предимно какаови частици и
какаово масло в различни пропорции.

liquid_dark_chocolate

Повечето консумиран шоколад е от вида сладък шоколад, в който са комбинирани чистият шоколад със захар.
Млечният шоколад е сладък шоколад, който съдържа като добавка и мляко.
Белият шоколад съдържа какаово масло, захар и мляко, но не и какаови частици. Химичния анализ на шоколада показва, че той съдържа алкалоиди като теобромин и фенетиламин, които имат физиологичен ефект върху хората, но присъствитео на теобромин е токсично за животни като кучетата и котките. Теобромина се свързва с нивата на серотонина в мозъка. Белият шоколад, за разлика от чистия, сладкия, млечния и тъмния не съдържа какаови частици, поради което в много страни не се смята за шоколад въобще.

2851545501_11d198f8ca

Тъмният шоколад се препоръчва заради положителния си ефект върху здравето, понеже съдържа по-голямо количество антиоксиданти, които намаляват образуването на свободните радикали. Той се произвежда като се добавят мазнини и захар към какаова смес. Европейските правила изискват минимум 35% какаови частици. Тъмният шоколад с високото си съдържание на флавоноида епикатехин и галова киселина се смята че има предпазващи сърцето качества. Твърди се, че тъмният шоколад може да намали риска от сърдечен удар ако се консумира редовно и в малки количества. Полусладкия шоколад е тъмен шоколад с ниско съдържание на захар. Горчивосладкият шоколад е шоколадова течност към която са добавени една трета захар, повече какаово масло, ванилия и понякога лецитин. Той има по-малко захар и и повече какаова течност от полусладкия шоколад, но двата вида са напълно взаимнозаменими при готвенето.
Неподсладеният шоколад
е чиста шоколадова течност и е познат като горчив или шоколад за печене.

ИСТОРИЯТА РАЗКАЗВА

Историята на шоколада започва много отдавна, преди повече от 3000 години.

Около 1500 година преди нашата ера в низините по бреговете на Мексиканския залив възниква цивилизацията на олмеките. До нас е достигнало много малко от тяхната култура, но някои лингвисти предполагат, че думата „какао“ за първи път е прозвучала като „kakawa“ някъде около 1000 лет до нашата ера, по време на разцвета на тяхната цивилизация.

След олмеките дошла цивилизацията на маите. Техните предци дошли внизините на северна Гватемала около 1000 години преди нашата ера. Дотогава (и все още много маи) живеят в хълмистите части на Гватемала и Мексиканската провинция Чиапас. Там по всяка вероятност, какаотое било рядко срещано, ако изобщо е било познато. В низините обаче маите открили и започнали да култивират диворастящото какаово дърво и именно по това време най-вероятно е възникнало съвременното произношение на думата „какао“.

lg_cocoagrowing2

Около 250 г. на нашата ера културата на маите встъпила в своята класическа фаза. Някъде в 600-те години на нашата ера маите обработвали първите известни ни какаови плантации. Били издигнати техните градове със замъци-пирамиди и жестоки владетели. До своето падане през 9 век по своята архитектура градовете на маите превъзхождали архитектурата на древна Гърция и Италия от времето на ранния Ренесанс. Шоколадът бил разкош и свещена напитка за маите, при това не само в живота, но и в смъртта.

Не би било вярно да се мисли, че маите са познавали само една единствена шоколадова напитка. Те са имали добре разработени методи за приготвянето им с използване на различни добавки. Лингвистите, изучаващи културата на маите, са идентифицирали например фразите „witik cacao“ и „cacao kox“, но за съжаление ние не знаем какво означават те. Маите често използвали добавката – „piment“. В много книги тази дума се превежда като „пипер“, но това не е вярно. Истинското значение на тази дума е „карамфилово дърво“. В Новия свят пиперът е бил неизвестен преди пристигането на испанците.

След 9-ти век класическата култура на маите се разпада и на тяхно място идват толтеките. Но и тази култура угасва през 12 век в резултат на вътрешни разногласия и въстания. След 1200 година ацтеките завладяват Мексико и околните територии. Тяхната цивилизация просъществувала до 1521 година, докато не била срината от испанците.

В много книги за шоколада се разказва, че именно ацтеките първи култивират какаовото дърво и изобретяват шоколадната напитка. И макар това да не е точно така, ацтеките изиграли най-голяма роля за разпространението на какаото в Новия свят. Според една легенда на ацтеките семената от какао са попаднали при нас от Рая и от плодовете на какаовото дърво идват мъдростта и силата. Най-главната територия на империята на ацтеките била областта Xoconochco, която те завоювали между 1486 и 1502 г. Така те получили достъп до най-хубавите плантации с какао. Областта Xoconochco била изолирана от останалата част на тяхната империя, затова търговците играели важна роля при пренасянето на какао-бобовете в столицата на ацтеките, Теночтитлан. Ацтеките използвали какао-бобовете и като парично средство. Още повече учудва количеството, което се съхранявало в кралските хранилища на империята. В един чувал какао, който пренасял търговецът, имало около 24 000 зърна какао. Това представлявало 3 „xipuipillis“.

cocoa_fruit

От някои източници е известно, че дворецът Nezahualcoyotl ежедневно е употребявал 4 xipuipillis, и за една година това правело вече над 486 чувала. Но това все още не било нищо в сравнение със склада с какао на знаменития император на ацтеките Монтесума. Казват, че в него се съхранявали повече от 40 000 чувала с какао. Тези факти не са потвърдени, но със сигурност в складовете е имало огромно количество какао. Маите наричали шоколадната напитка „xocolatl“, а ацтеките – „cacahuatl“; на езика на инките в Мексико думата „шоколад“ е комбинация от думите „choco“ („пяна“) и „atl“ („вода“). Това е обяснимо, защото в ранните времена шоколадът е бил известен само като напитка.

Казват, че Христофор Колумб от своята четвърта експедиция в Новия свят е донесъл какао-бобове на краля Фердинанд, но никой така и не им обърнал внимание сред огромното количество всякакви съкровища. В следващите 100 години шоколадът се появява и в Европа. С цена по 10-15 шилинга за фунт, шоколадът се смятал за аристократична напитка. През 16-тото столетие испанският историк Овиедо е писал: „Само богатият и благородният може да си позволи да пие шоколад, понеже той буквално пие парите си. Всички нации използват какао-бобовете като валута: за 100 такива семена съвсем спокойно може да се купи добър роб.“

Шоколадът се използвал и като лечебно средство. Така например, Кристофър Лудвиг Хофман препоръчвал шоколад като средство против много болести, опирайки се на опита на кардинал Ришельо. С развитието на промишлеността шоколадът станал по-достъпен, в него започнали да добавят разнообразни добавки: мляко, подправки, различни сладки вещества, вино и дори пиво. Първоначално шоколадът се смятал за мъжка напитка, но в последствие той станал любима детска напитка. През 1674 година с шоколад започнали да правят рула и сладкиши. Тази дата се смята за първото появяване на шоколад, който може да се и яде, а не само да се пие.

В Европа какаото попада най-напред в манастирите и в кралския двор, където се ползвал с голяма популярност сред придворните дами. От Испансия „ксоколатл“ прониква в Европа, бързо измества мексиканските подправки от тръстикова захар и ванилия. Правителството на немския император Карл V, съзнавайки колко е важен този продукт, иска монопол над какаото. Но още през XVII век контарбандисти активно внасят какао в Нидерландия. Първите лицензи за производство на шоколад измислят италианците. В Англия „Chocolate Houses“ е по-посещаван от кафеените и чайни салони. През XIX век се появяват първите блокчета шоколад, а Жан Неаус изобретява първия бонбон с пълнеж.

МАЛКО ЗА РАСТЕНИЕТО…

В ботаниката какаовото дърво е получило наименованието „Теоброма какао“, което означава „храна на боговете“. Ацтеките го смятали за най-красивото „райско“ дърво и се прекланяли пред него като пред божествено творение.

Това дърво расте само при топъл и влажен климат, в сянката на огромни дървета, в сърцето на тропически гори, заобиколени от пищна, ярка зеленина. Разпространено е предимно в Северна и Южна Америка, Австралия и някои острови на Азия. Трудно за отглеждане, дървото расте върху плодородни, рохкави почви, с постоянна температура 20-28 градуса по Целзий, достига до 10-15 м височина.

Плода дава два пъти годишно – основната реколта е през октомври-февруари и междинно – през май-юни. Плодовете съдържат семена (какао-бобове), чието количество вътре във всеки плод е променливо – от 20 до 50. Те могат да бъдат кръгли, плоски, изпъкнали и са със сивкав, синкав или кафяв оттенък. Едно хубаво, здраво дърво може да дава до 2 кг бобове в годината.

Веднага след събирането бобовете имат горчиво-тръпчив вкус и бледо оцветяване, съдържат около 30% вода и 30% какаово масло. В този вид те са непригодни за производство на шоколад.

dlpeanutbusterparfait

Също както лозята, какаовите плантации се отглеждат на определени територии, имат ограничени райони на производство и различни сортове: криопло – нежен, ароматен и нагарчащ, форастеро – с типичен вкус, получен чрез кръстосване на два сорта, тринитарио – предизвикващ възхищение и любов сред познавачите.

Дълго време шоколадът се е използвал като гореща напитка. Така познатата ни форма на шоколада на блокчета се е появила едва през ХІХ век. През 1828 година холандецът Конрад ван Хоутен запатентовал хидравлична преса, с помощта на която станало възможно да се добива какаовото масло. така се е родило какаото на прах. През 1847 година в английската фирма J. S. Fry&Sons започнали да смесват този прах със захар и разтопено какаово масло. По-късно започнали да добвят в шоколада и мляко.

През 1879 година Рудолф Линд изобертил устройство във вид на раковина, в което шоколадната маса можело непрекъснато и дълго време да се мачка, счуква, разбърква. В резултат се появил първият шоколад, който се разтопява върху езика – Chocolat fondat. Той имал такъв успех, че 20 години по-късно цюрихският сладкар Рудолф Шпрюнгли поставил на масата 1,5 милиона франка, за да откупи изобретението на Линд.

ЖАЖДАТА ЗА ШОКОЛАД

Прието е да се смята, че страстта към шоколада е женски порок – 39% от жените и само 15 % от мъжете са под влияние на шоколадовата мания. Най-силна потребност от шоколад жените усещат по време на менструация, освен това вкусът на шоколада им помага да преодоляват предменструалния синдром, поддържайки доброто им настроение. Затова и лекарите препоръчват на нежния пол да не се лишават от сладката радост по време на критичните дни на физиологичния цикъл. Интересен е фактът, че резкият спад на хормони в края на цикъла не влияе на шоколадовия глад – когато учените давали на жените хормоните, които не им достигат във вид на медикаменти, жаждата за шоколад не утихвала.

nemo-table-lamp-chocolate-3

И до днес обаче не е ясно защо толкова обичаме шоколад. Освен необикновеният му вкус, важна роля играят биологически активните вещества, които заставят мозъка да изработват каскада от хормони, които носят удоволствие. За наслаждението са особено важни серотонина, чиято липса води до депресии, а шоколадът повишава неговото ниво в кръвта. Специалистите твърдят, че какаовото масло помага на мозъка да изработва вещество, сходно с опиума и освен това освобождава хормона ендорфин, даващ силно чувство на наслада и веществото фенамин, което е психостимулиращо средство. Но никакви експерименти не са в състояние да потушат истинската любов към шоколада и какаовите сладкиши.

Източник: http://margaritta.dir.bg/2noemvri/01shoko.htm

Интересно

Великденският заек

През последните години с наближаването на Великден от витрините на магазините все по-често ни се усмихват красиви шоколадови, сламени или от всевъзможни други материали зайци.

Както се случва с много католически традиции у нас, симпатичният дългоушко също става част от празничното настроение и празничните покупки, но без да се замислим какво всъщност означава той и каква е ролята му в светлия ден.

Легендата разказа, че великденският заек носи кошница, пълна с шарени яйца, сладкиши и играчки на децата в нощта преди Възкресение.

0834679_400

Той я оставя или на точно определено място в дома, или я скрива някъде и малчуганите трябва да я намерят в празничната сутрин.

Първите текстове, в които се споменава великденският заек са от 1620 г.

Великденската символика на заека тръгва от Елзас. Първият сладкиш с формата на великденски заек е направен в началото на 19 век в Германия.

Именно германските заселници го пренасят в САЩ. За децата пристигането на великденския заек е голям празник. Те трябва да подготвят специални гнезда, обикновено от шапки, и ги поставят на закътани места в дома си. Ако са били послушни, великденският заек им оставя шарени яйца. Днес гнездата се купуват в магазина и родителите ги слагат на скришни места. В кошничките задължително има шоколадов заек.

023990008505

Зайците символизират плодородието и живителните сокове на пролетта, защото в котилото им има много зайчета.

Изразът „луд като мартенски заек“ идва от периода на ухажването при дивите зайци през март, когато мъжките се борят за женската, с която искат да се чифтосат. Понеже демонстрират един пред друг своята сила, поведението им се оприличава с луд танц. Ранните наблюдатели на любовната им игра смятали, че настъпването на пролетта ги подлудява.

Източник: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2097471

Интересно

Великденският козунак

Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

file267

Историята

Според разпространеното схващане, историята на козунака започва в началото на 17 в. във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа.
В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините целогодишно. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.

219363

Как се приготвя

Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е доста труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия: помещението, в което се меси и втасва тестото трябва да е добре затоплено.
Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, бадеми, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад.
Козунакът по традиция се замесва рано сутринта в събота. Яденето, разбира се, може да започне чак в неделя, след Възкресение.
Маята за козунака се замесва с брашно, прясно мляко, щипка готварска сол и щипка захар при температура 28-30 градуса.
След като сместа шупне, се добавят още брашно, яйца, захар, мляко и подправки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на водна баня.
Не бива да се прекалява със захарта, защото в по-голямо количество тя пречи на бухването на тестото.
След като то втаса, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята фурна.

48409229d0

Класическата рецепта за козунак е следната:

(Необходими продукти за козунака на килограм брашно)

– 5 яйца
– 200 г мазнина по избор
– 300 г захар
– 200 г прясно мляко
– ванилия
– мая.

tsoureki2007

Месенето

Върху найлон на пода или в нощви замесеното брашно се удря с всичка сила най-малко сто пъти (поне така гласи народната традиция).
Дали един козунак е хубав, може да се прецени по бухването. Той трябва да се къса на конци. Става ли на трохи щом се реже, значи сте прекалили със захарта.
Дори и да сте спазили всички препоръки дотук и да сте омесили идеалното козуначно тесто, всичко може да се провали при печенето.
Правило номер едно е тавата да се слага в слаба фурна. Да се пече бавно – поне четиридесет минути.
Най-добре се разбира дали козунакът е добре опечен, като се мушне в него клечка за зъби. Ако тя излезе суха, значи сте близо до идеалния резултат!

Източник: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2094291

Интересно

Учени: Любовта си е лудост!

Изразът „лудо влюбен“ се оказва много по-точен, отколкото си мислим, пише ни Иво Григоров от сайта Синя планета (Sinia-planeta.com).

200462009-001

Според изследвания от последните няколко години силното изпитване на любов не е по-различно от самата лудост.

Психологът Лорън Слейтър уверява, че химическият профил на мозъка по време на преживяване на романтична любов е много сходен с този на хора с психически разстройства.

Сега психолозите се интересуват къде точно в мозъка се формира химическият коктейл от съставки, който ни позволява да изпитваме силното чувство и обяснява поведението ни.

Последните изследвания по темата достигат до следните изводи:

Чувството „любов“ е свързано със зоната на мозъка, която е отговорна за изпитването на удоволствие и удовлетвореност. Отделянето на хормона допамин в точната доза провокира силна съсредоточеност, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното.

Чувството за привличане се увеличава, когато двойката изпитва необикновени преживявания. Например първи срещи, които са изпълнени със силни усещания и рисковани ситуации, е по-вероятно да доведат до продължителна връзка.

Някои партньори подушват любовта с носа си.

Клинични експерименти показват, че жените предпочитат миризмата на мъже, които имат много по-различни гени от техните. Медиците свързват това с имунната система. Силната любов и лудостта са трудно различими в химическия състав на мозъка.

С две думи, влюбените са клинично луди!

Най-ефективното лекарство срещу любов си остава Prozac. Лекарството се използва срещу депресия, но също така намалява шансовете на употребяващите го да изпитват продължителна романтична любов.

Любовта е наркотик, или по-точно допамин,

и както с всички наркотици ефектът става все по-слаб с времето. Страстта намалява, защото мозъкът привиква към високите количества на допамин и невроните стават по-малко чувствителни.

Антропологът Хелън Фишър от Университета Рутджърс, Ню Брунсуик, смята че сериозни проблеми между партньори възникват след средно четири години, защото това е необходимото време да се отгледа дете, след което еволюционната необходимост от партньор отпада.

Източник: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=845204

Интересно · Народни танци

Хоро се вие, извива 2009

Измина и тазгодишното надиграване „Хоро се вие, извива“ :)) Това беше и моето първо участие в него като част от танцовата ни школа „Дивля“. Беше вълнуващо, неописуемо преживяване… Думи нямам за еуфорията, която предизвика в мен. И сега се разменят снимки, клипчета и всеки път сякаш изживявам отново вълнуващото събитие :)) Не мисля, че имаше човек там, на когото да не му беше весело и на когото да не му се дотанцува поне мъничко 😉 За награждавания няма да говоря, защото мисля, че няма смисъл. Все тая кой е спечелил. Всеки един човек от съставите, които се представиха, съм сигурна, че даде всичко от себе си. Важното е да се забавляваш!! :))))
Ние се представихме с две родопски хора: Момчиловско и Доспатско, като на второто дори играхме с мустаци, тъй като е типично мъжко :)))) Но ние нали сме българки – силни жени, не ни беше проблем да го изиграем!!! Ето и две клипчета, снимани под различен ъгъл на двете ни хорца:


separator_small

За душата · Интересно

Кратки мисли за жената :)

  • Жената е чудото на божествените противоречия.
  • Жените са създадени да бъдат обичани, а не разбирани.
  • Жените никога не са били по – силни от мъжете, те са въоръжени със своята слабост.
  • woman_small
  • Ако някой реши да прави генерални изводи за жените, неминуемо ще попадне на множество изключения.
  • Любовта за мъжете е част от техния живот, а за жените – цялото им същество.
  • Мъжете обичат рядко и по малко. Жените много и рядко.
  • woman_small
  • Не обичате жените само защото са красиви, но те са красиви, защото ги обичате.
  • Бог създаде жената красива и глупава – красива, за да я обича мъжът, и глупава, за да го обича и тя.
  • Една жена прощава докато обича.Жената е ЛЮБОВ,СЛАВА и НАДЕЖДА.
  • woman_small
  • Жената е образцово произведение на вселената.
  • Мярката за достойнството на жената може да бъде мъжът,когото тя обича.
  • В женската догадка има повече точност,отколкото в мъжката увереност.
  • woman_small
  • Жените приличат на здравето,започваме да ги ценим,след като ги загубим.
  • Сърцето на жената е право,дори когато умът й се заблуждава.
  • За жените винаги може да се каже нещо ново,дори ако на земното кълбо е останала само една от тях.
  • woman_small
  • Когато жените ни обичат,те ни прощават всичко,дори недостатъците.Когато не ни обичат,не ни прощават нищо,дори достойнствата.
  • Когато жената ти обърне гръб,похвали този гръб и тя ще се помири с теб.
  • Природата е казала на жената: бъди смирена, ако можеш. Бъди мъдра, ако можеш, но благоразумна трябва да бъдеш винаги.
Интересно

Колко „кисело” е киселото мляко

България е известна с малко неща на света. Вярно е, че е известна и с неща, които упорито се опитваме да забравим, но нека се спрем на нещата, с които се гордеем като българи. Едно от тях е българското кисело мляко, съдържащо типичната за България бактерия Lactobacillus bulgaricus. Тази бактерия е описана в научната литература като антиоксидантно и детоксикиращо средство. На Lactobacillus bulgaricus се дължи до голяма степен и киселият вкус на млякото.

кисело мляко
Широко разпространена е заблудата, че е достатъчна само Lactobacillus bulgaricus за да се произведе кисело мляко, но истината е, че тя е едната от бактериите, използвани за производството. Другата необходима съставка на млечно-киселата закваска е Streptococcus thermophilus – единствената безвредна за човека стрептококова бактерия. Запознати твърдят, че е много важно съотношението между полезните бактерии. Когато Streptococcus thermophilus например е много повече от Lactobacillus bulgaricus, млякото не е кисело на вкус и не може да вкисне. Но това не означава, че е лошо или опасно за здравето.

Lactobacillus bulgaricus е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в българската природа. При попадане в мляко и при определени условия Lactobacillus bulgaricus, както и Streptococcus thermophilis причиняват естествена млечно-кисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко. Благодарение на Lactobacillus bulgaricus киселото мляко е естествен пробиотик, който има голямо и благотворно влияние върху човека. Благодарение на съдържаща се в него бактерия Lactobacillus bulgaricus, киселото мляко укрепва имунната система. Lactobacillus bulgaricus спомага за бързото усвояване на млечния белтък – 91% на час. Бактерията подтиска развитието на гнилостните бактерии и така намалява отделяните от тях токсини.

Отдавна България не е единствен производител на кисело мляко. Можете да го закупите от магазини по целият свят. Но за щастие има голямо разнообразие от кисели млека родно производство. За нещастие обаче това, което слагат в кофичките под название „кисело мляко” понякога съдържа сухо мляко, нишесте, допълнителни ферментационни бактерии, мазнини и други боклуци, на които мястото не е там. Българските държавни стандарти допускат използването на тези субстанции, но само когато са достъпни за окото на потребителя. Напоследък обаче дори и да са спазили изискванията, потребителите все по-рядко вярват на производителите. Те са изпаднали в носталгични спомени за стъклените бурканчета със станиолени капачки.

Неотдавна списание „Потребител“ тества 15 марки български млека, за да демонстрира предимствата и недостатъците на всяко от тях. Целта на сравнителния тест не е наказателна (т.е. не се търсят нарушения), а образователна. Проблемът е, че достоверността му не може да бъде потвърдена от втори или трети източник, защото до този момент никой не си е правил труда да съпостави всички налични в магазините продукти.

Масленост

С помощта на лаборатория за анализ на физико-химични показатели се определя реалната масленост на всеки продукт. След това получените резултати се сравняват с обявените на етикета. Така става ясно, че най-точни до обявената на опаковката масленост от 3.6% са млеката „Добруджанско“, „Бор Чвор“, „Топ милк“, „Герма“ и „Пършевица“. Най-скандално е отклонението при „На дядо от село“ – при обявена 2.9% масленост лаборантите отчитат 3.4%. При натуралното мляко „Елби“ 3.6% пък се оказва с 3.28% масленост.

Водно съдържание
Целта на изследването е да се определи процентното съдържание на вода във всяка от търговските марки. Така всеки потребител може лесно да установи каква част от стоката, която купува, е „чиста вода“. Лабораторните данни отчитат, че най-воднисто е млякото „FF вкус“. С добра и стегната консистенция са „Роса“, „Пършевица“, „Елена“, „Герма“, „Бор Чвор“, „Верея“ и „Родопея“. Процентът водно съдържание в тях варира от 86.6 до 87.8, докато в „FF вкус“ – малко над 92%.

Живи клетки

Такива са Streptococcus thermophylus и Lactobacillus bulgaricus. Съдържанието им в киселото мляко е важен параметър. В лабораториите го наричат колонии-образуващи елементи (КОЕ) и чрез него се вижда какъв е реалният брой жизнеспособни бактерии във всеки продукт. В някои от тестваните млека специалистите наблюдават ниско количество на КОЕ, т.е. има малко живи клетки. Това според тях може да се дължи на закваската, в която има малко или липсват съответните бактерии, или на елиминиране на живите клетки преди пускане на пазара. Липсата на КОЕ говори и за евентуално наличие на пълнители, консерванти и други химикали, които убиват бактериите. С най-високо съдържание на Lactobacillus bulgaricus са „Топ милк“, „Герма“, „На дядо от село“, „Пършевица“, „Елби“ и „Верея“. Най-зле откъм този показател са млеката на „Данон“. Затова пък те заедно с млеката „Герма“ и „Елби“ съдържат голямо количество Streptococcus thermophylus.

Какво да купувате решавате вие. Тази статия няма цел да ви насочи към дадена марка кисело мляко.

Киселото мляко е диетичен продукт, универсална храна и служи както за профилактика, така и за лекуване на множество болести. То подобрява храносмилането и поддържа баланса на чревната микрофлуора. То неутрализира вредното влияние на антибиотиците върху организма като същевременно се явява природен антибиотик. Киселото мляко унищожава опасните бактерии стафилококи, стрептококи, тифусни пръчици. Според последните изследвания може дори да помогне при болни от парадонтоза.

Източник: chudesa.net

Интересно

Свети Валентин и Трифон Зарезан

saint-valentine3


Денят на Св.Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай, по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. По това време Купидон, известен още като Ерос и Амур си правел шеги, като стрелял по тях с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
Историята на Св.Валентин е забулена в тайнственост. Днес католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний, всичките измъчвани и преследвани.
Най-разпространената история за Св.Валентин е следната: През III в. настъпили тежки времена за Римската империя, управлявана от жестокия император Клавдий II. По онова време той спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напускат любимите си и своите семейства.Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. Но един римски свещеник на име Валентин тайно бракосъчетавали влюбените двойки. За тази си дейност той бил арестуван. Императорът го осъдил на смърт. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда.
Според една от многото версии на легендата Валентин сам пратил първата валентинка. Докато бил в затвора, светецът се влюбил в дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и облекчавала мъките му със сладки приказки. Преди смъртта си, както се твърдяло, той й написал писмо, което подписал „Твой Валентин“ – израз, който се използва и днес. Светецът умира на 14 февруари 269 г.Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. През 469 г. папа Юлий го провъзгласява за светец и покровител на влюбените, като обявява деня 14 февруари за празник на любовта в негова чест.
Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: „Твой Валентин“. Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички…
На която и история да вярваме, едно е важно – на 14 февруари навсякъде по света се празнува деня на влюбените или деня на Св.Валентин и всеки народ отбелязва този ден по своему.

trifon-zarezan

Един от най-интересните празници, почитан в ранната пролет от нашия народ, по всички краища на страната е Св. Трифон, наричан още: “Трифонден”, “Зарезан”, „Трифон рижач”, “Трифон винопиец”, “Трифон пияница”, “Трифон чипият” и др. Празникът е интересен не само с обредите, но и със сравнително голямата драматичност на тия обичаи, представени с тяхната театралност.
Св. Трифон се празнува почти навсякъде където има или е имало по-развито лозарство. Той е покровител само на лозарите.Именно на този ден, каквото и да бъде времето, лозарите излизат по своите лозя и зарязват. Няколко пръчки ще отрежат, но да се каже, че е зарязано на този ден. И почти по всички краища това зарязване става твърде церемониално: лозарят ще излезе непременно празнично облечен на лозето и ще занесе гозба и вино. Там той, след като отреже с косера няколко пръчки, благославя да бъде лозето родовито през годината, па полива отрязаното место с вино от бъклицата. По такъв начин той един вид заквасва лозето с произведението на неговия плод.wine
В много от селата сутрин след църковна служба се извършва обща благословия на зарязването. За тази цел свещеникът отива в самите лозя и там, в присъствието на всички стопани, отслужва водосвет и поръсва лозята. Поръсване на лозята със светена вода правят и там, където не се прави водосвет, а стопаните си носят светена вода от дома в шишенца.
Отиването на лозята за общ водосвет е едно от най-веселите шествия за народа. По пътя на отиване или на връщане стават надпрепусквания на коне, мулета или магарета, играят се хора, а на самото място на водосвета се устройва и обща народна трапеза, често пъти са общоселски курбани.
В много краища на Трифонден избират “Цар на лозята”. “Царят” се избира за една година, хората го избират с “акламации”, общо, гласно. За такъв се посочва най-честният, най-добрият между лозарите, и по-богат да е.wine На избрания цар на главата поставят корона от лозови пръчки, след това го носят на ръце или го качват на кон и го изпровождат с чест до дома му. Там той ги приема у дома на гости и им се отплаща един вид за отдадената чест.
Всичко това е весело, забавно и съпроводено от много празнично настроение. Народът го прави и гледа на него като на рядко развлечение през годината. Но, въпреки всичко, той влага в основата му и дълбоката си вяра, че избраното лице за цар е честито и неговото щастие ще премине върху лозята. Затова, ако през годината има наистина добро плодородие по лозята, то се отдава именно на щастливостта на “царя”. Ако ли пък не – на неговата нещастност.
“Царят”, през годината на когото лозята са били добри, бива преизбиран и на следващата година, а в противен случай – избират друг.
Като покровител на лозята Св. Трифон е известен само на Балканите и то главно там, където живеят българите и гърците. В това отношение тази почит може да служи като делитбен белег между българите и сърбите: у последните тя не е характерна.
Произходът на този обичай трябва да се търси в бита и езика на гърците; именно там е могло да стане смесването на думите “триго” – лоза, грозде, с името “трифон”, “Триун”. В полза на народно осмисляне се е прибавило и още едно обстоятелство, а то е рязането на лозята с триончета, косерчета. На това осмисляне се дължи и легендата за самоотрязването на носа нс св. Трифона, откъдето идва и прозвището му “Трифон чипия”.

Интересно

Лечебна музика

Благотворното влияние на музиката върху човешкия организъм се използва отдавна.

Още преди 2 хилядолетия Асклепий е лекувал болните от ишиас със свирене на тръба , а Демокрит е твърдял, че много болести могат да се излекуват с помощта на флейтата.

Векове по-късно шотландският учен Максуел успешно е използвал музика от различни инструменти, за да лекува хора, страдащи от епилепсия, психични заболявания, паралич, импотентност и различни видове треска.

“Физиологичните аспекти на въздействието на музиката са основани на възприемчивостта на централната нервна система към акустичното въздействие – по-точно към импулсите, направлявани от звуковата вълна с необходимата честота. Звуковата вълна предизвиква ответна реакция от страна на централната нервна система, която произвежда биологически активни вещества, регулиращи работата на вътрешните органи и системи на организма”, твърдят изследователи, които се опитват да разгадаят този феномен.

Според тях, чрез правилния подбор на музикално произведение може да се стимулира развитието на биологичните системи и да се оказва целенасочено влияние върху едни или други качества на организма.

Наскоро учени от медицинското училище на щата Мериленд установиха, слушането на любима музика влияе положително върху функционирането на кръвоносната система. Проведеният от тях експеримент е показал, че след слушането на обичаната музика кръвоносните съдове се разширяват с около 26%, и обратно – музиката, която предизвиква дискомфорт, води до свиване на съдовете с приблизително 6%.

Най-голяма полза за организма има слушането на класически произведения и народни мелодии, смятат привържениците на музикалната терапия, докато попмузиката не оказва никакво положително въздействие.

Американският учен Ранджи Н. Сингх дори е направил списък на класическите музикални произведения, които помагат на организма да изработва мелатонин, т.е. да спи по-добре. Това са втората част на “Концерт за пиано” на Бетовен, Псалм 116 (“Да благодарим на Господа”) на Моцарт, “Лунна светлина” на Дебюси, третата част от “Втора симфония” на Рахманинов, “Романтичната флейта на Пан” на Замфир, концертът за обой на Вивалди, григорианските псалми.

Според привържениците на музикалната терапия, особено полезно е любимата музика да се слуша преди сън.

Източникzdrave.bg

Интересно

Полезни свойства на кафето

Кафето наистина има една доста променлива репутация, както сред потребителите, така и сред специалистите, които правят опити върху неговите положителни и отрицателни свойства. Въпреки това има достатъчно доказателства, че при определени условия и при много хора, то може да бъде наречено лек стимулатор и дори антидепресант.

Тук ви предлагаме 12 от неговите полезни свойства, които според британски специалисти, цитирани от Би Би Си, трудно могат да бъдат оспорени:

1. Колкото е да е удивително, кафето се съчетава добре с алкохола. Доказано е, че любителите на спиртните напитки, които редовно пият кафе, рискуват в по-малка степен да развият цироза на черния дроб.

2. Кофеинът понижава риска от рак на кожата. Лосионите за тяло, съдържащи екстракт от кофеин и зелен чай намаляват риска от развитието на злокачествени образувания.

3. 1-2 чаши кафе дневно повишават настроението и с това общото здравословно състояние. Това свойство се дължи на допамина – веществото, което според учените е отговорно за нашето привикване с употребата на кафе. Но с тази напитка не бива да се прекалява – известно е, че тези, които изпиват повече от 2 чаши кафе дневно, са по-податливи на пристъпи на паника.

4. Доказано е, че хората, които не обичат кафе, рискуват в по-голяма степен да развият болестта на Паркинсон.

5. Кафето съдържа голямо количество антиоксиданти.

6. Резултатите от ново изследване потвърждават, че кафето премахва мускулните болки след тежки и продължителни тренировки и в такива ситуации действа по-ефективно отколкото аспирина.

7. Развенчана е и заблудата за това, че кафето нарушава сърдечната дейност. Според ново изследване, 4-5 чашки дневно правят организма по-малко уязвим към различните сърдечно-съдови заболявания.

8. Тези, които обичат кафе, не трябва да се тревожат за своята памет в напреднала възраст. След 60 години такива хора страдат по-малко от изгубване на паметта и влошаване на когнитивните функции.

9. Кафето подобрява и кратковременната памет. Учените предполагат, че вероятно това се дължи на стимулиращия ефект, който кафето оказва върху организма.

10. Кафето не предизвиква хипертония. При употреба на 1-2 чаши от ароматната напитка хората, които не пият редовно кафе, наистина временно повишават кръвното си налягане. Но това не са наблюдава при тези, които пият редовно кафе – вероятно заради привикването.

11. Кафето (при определени ситуации!) е полезно дори за децата – през 1999 г. официално бяха одобрени кофеинови инжекции, които стимулират дишането при бебетата (в случай на внезапно спиране).

12. С помощта на кафето можете да се намалят посещенията при стоматолог. Но главното условие е кафето да се пие чисто – без захар и мляко. Печените кафеени зърна притежават способността да унищожават бактерията Streptococcus mutans, която е една от причините за образуването на кариеси.

Въпреки очевидните предимства от употребата на кафе, не е необходимо специално да станете негов фен. Особено ако до този момент не сте негови привърженици, съветват специалистите.

А страстните любители на кафето не бива да прекаляват с него въпреки многобройните изследвания, доказващи ползата от употребата на 3 и повече чаши дневно, тъй като количеството действа напълно индивидуално и в този смисъл непредсказуемо.

Източник
: zdrave.bg

За природата · Интересно

„Памет” на водата и зараждане на живата материя

Живите организми и човекът са сложни самоорганизиращи се системи. Те са отворени, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промените в отворените системи са относително устойчиви във времето. Устойчивото съотношение между компонентите в една отворена система се нарича дисипативна структура (Николис, Пригожин, 1973).

Доказано е експериментално, че водата също е самоорганизираща се система (Антонов, Гълъбова, 1992). Очакванията са, че промените във водата в резултат на външно въздействие ще бъдат относително устойчиви във времето.

Това означава, че водата „помни” физично или химично въздействие. Въпросът за „паметта” на водата е изключително интересен. Едва ли обаче без това нейно свойство може да се обясни зараждането на живата материя. Първите изследвания, свързани с „паметта” на водта, са извършени от Дерягин и Чураев (1971). Трайността на резултатите във времето след „активация” с променливо магнитно поле и при електролиза през ядрен филтър, са извършени от Миненко (1981) и Евсеев (1982). Извършени са анализи на промените в спектъра на природни води (Антонов и съавтори, 1995).

Според създателя на квантовата механика Шрьодингер живите организми понижават собствената си ентропия за сметка на повишаването на ентропията на околната среда. Според Пригожин образуването на дисипативни структури и усложняването им е свързано с промени в ентропията.

Зараждането на жива клетка е възможно при екстремални условия и с времето стабилизиране на тези условия. Образуваната самоорганизираща се структура се стреми да запази своето състояние от условията на външната околна среда. За това е необходим универсалният разтворител вода с нейните уникални свойства и специфични вещества. Жизнеността на живата материя се доказва дори при съществуването на архибактериите. Те живеят при силна радиоактивност, ниски температури, в кратерите на вулкани.

Привидно изглежда, че водната капка се изпарява постепенно. Антонов и Юскеселиева доказват нов физичен ефект. Водната капка се изпарява дискретно (“скокообразно”). Този ефект зависи от енергийните състояния на водородните връзки между кислородните атоми на водните молкули и водородните атоми на съседни молекули.

Антонов и Гълъбова доказват чрез спектрален анализ, че водата е отворена и самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те прилагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС)

Кластерите от водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се структури в природата (д-р Игнатов, 2005 ). Промените, които се получават във водните кластери в резултат на външни въздействия могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото кластерната формаия е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или химическия фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация за живата материя.

Водните молекули се преструктурират в резултат на външни въздействия. Когато са получили енергия, те предават информация за състоянието си на съседни чрез водородни връзки. Това става на резонансен принцип ( Зенин, 2002 ),(д-р Игнатов, 2005 ),

За обясняване структурирането на кластерите е необходимо да се подходи квантово-механически. В противоположен случай трудно може да се обясни как водните молекули се структурират в геометрични кластери ( “полимери” ).

Класическият полимер – това е молекула, в която атомите са свързани с ковалентни връзки, а не с водородни. Експериментално е доказано, че 10 % от водородните връзки в леда са ковалентни (Айзък, 2002).

Японският учен Емото успява да визуализира подредбата на водните молекули в кластери като замразява водата след различни видове въздействия. Кристалчетата на замръзналата вода се подреждат по определен начин. Ледът “помни” предисторията на течната фаза на водата след като е имало въздействие. Той провежда експеримент, при който въздейства върху вода с различни честоти. Интересното е, че колкото честотата е по-голяма толкова картините са по-ясни. Това е видимо доказателство, че водата реагира различно на различни въздействия ( Емото, 2002).

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета. В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемае” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.

Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери. Хомеопатията е класически пример за това. Били извършени експерименти под ръководството на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията бил възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдавала реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания имало ефект, а при други той изчезвал. Такова изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдавала и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказали предположение, че предаването на биологичната информация се дължи на „паметта” на водата.

Извършени са експерименти с неорганични вещества, които били разреждани по хомеопатичен принцип. Рей решил да обори хомеопатичните възгледи. Той разредил натриев хлорид ( NaCl ) и литиев хлорид ( LiCl ) до минус на десета степен. При това разреждане няма практически йони от дадено вещество. С термолуминисценция той изследвал и вода. Странното било, че изследваните разтвори имали различен спектър.

Извършени са изследвания за промените в спектъра на хомеопатичните разтвори от 1 до 30 потенции ( “разреждания” ), ( Делиник, д-р Игнатов, 2005 ). Изследването е извършено чрез метода ДНЕС на natrium muraticum ( NaCl) . При 1 CH разтворът има 0,01 %, а при 2 CH се съдържа 0,0001% от NaCl и т.н. В процеса на поенциране разтворът преминава числото на Авогадро. След тази стойност се приема, че не се съдържат молекули от разтвореното вещество.

Анализите показват, че до 6 СН промените в хомеопатичните разтвори са близки до резултата при 1 СН. При 5 СН концентрацията на разтвора е 10-10 за NaCl , както при експериментите на Рей. От 7 до 10 СН резултатите са нестабилни и се приближават до статистическата грешка. След 11 СН резултатът е близо или е в статистическата грешка.

По-големият брой молекули на NaCl в началните потенции създава условия за стабилност на образуваните кластери от изходното вещество и водните молекули. Потенцирането “пренася” информация и към по-големите потенции. Тази е информация е “по- нестабилна” , когато впоследствие се пренася само от водни молекули.

Безспорни са доказателствата, че водата е основа на живата материя при благоприятните условия на нашата планета. Без свойството “памет” на водата трудно може да се обясни зараждането на живата материя. Кластерите, които си взаимодействат с химични вещества еволюират. Еементът, който е изиграл решаваща роля е въглеродът (C). Той е най-разпространен от всички тежки химични елементи във Вселената. Малките размери на атома позволяват въглеродните вериги да се огъват. Показател за органичния произход на въглерода на Земята е промяната на съотношенето между неговите изотопи С12 и С13 от 3,8 милиарда години.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки.

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).

Математическите вероятности за образуване на стабилни водни кластери не могат да бъдат изчислени с компютър. Компютърът може да изчисли възможните положения на 8 водни молекули. Това е доказателство за огромния потенциал на „запаметяване” на водата. Наличието на микролементите въглерод (C), калций (Ca), магнезий (Mg), натрий (Na) и др. може да доведе до образуване на по-устойчиви във времето кластерни структури. Стабилността на тези кластери зависи от резонанса между отделните молекули. Наличието на въглеродни съединения и йони на химични елементи може да доведе до некомпенсиран електричен заряд и потенциал в една устойчива за протичане на биологични процеси структура. В кластерните структури информацията между органичните и водните молекули може да се съхранява на основата на биорезонанс.

Извършени са изследвания, които доказват характерното за резонанс увеличаване на амплитудата на сигнала при определени честоти. Най-детайлни са изследванията при калциев карбонат (СаСО3), ( Антонов и съавтори, 1992 ), натриев хлорид (Делиник, д-р Игнатов, 2005 ) и др. Доказани са опредеени амплитуди при биорезонансно взаимодействие на биофизични полета с водни молекули (д-р Игнатов, 2005). Доказателство за ролята на калциевия карбонат при зараждане на живата материя (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, Стоянов, 2001) е, че най-древните фотосинтезиращи организми имат сложна слоеста структура от това съединение. От този етап са и първите доказателства за наличие на вода.

Протичането на електричен биоток и структурирането на клетъчната мембрана е направило възможен прехода от нежива към жива материя. Необходими са допълнителни експерименти за доизясняване на този процес. Еритроцитите се състоят само от клетъчна мембрана, а кръвта съдържа 92 % вода. Животът на Земята има единен произход, защото всяка жива клетка има 20 аминокиселини, 5 основи, 2 въглехидрата и 1 фосфат. Американските учени Вентър и нобеловият лауреат Смит планират да създадат в лабораторни условия едноклетъчен организъм. Ако успеят едноклетъчното ще съдържа минимален брой гени и ще може да се храни и дели.

При определени условия може да се говори и за “активирана” вода. Това твърдение обаче поражда съмнения в някои учени. Доказано е, че раковите клетки “разкъсват” най-високо енергийните водородни връзки между водните молекули

( Антонов, Гълъбова, 1992 ). Кръвната плазма на починал от злокачествен тумор човек не реагира на биофизични полета ( Тушмалова, 2001 ). Да, водата може да бъде “активирана” и да носи информация за живото. В един от експериментите на Емото е показана кристализирана вода след голямо земетресение (А) и 3 месеца след това (Б). Може да се направи извод и от този експеримент, че при благоприятни условия водата може да концентрира информация в малък обем от водни кластери.

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий. Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-млко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.


Източник:
http://www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html

Интересно

Смехът като панацея – за мускулите, кожата, имунитета

Един час интензивен смях гори около 100 калории, равносилни на малко шоколадче или пакетче чипс, което иначе се постига с половин час вдигане на тежести.

Интензивният смях в продължение на един час може да изгори толкова калории, колкото вдигането на тежести за 30 минути, открили учени.

Според тях смехът се равнява на минитренировка по аеробика, тъй като кара сърцето да бие по-бързо, като изпраща по-голямо количество кръв в тялото.

Освен това силното и енергично смеене кара стомаха да се повдига и свива, което означава, че коремните мускули работят по-интензивно и се стягат.

Смехът може дори да помогне на кожата, тъй като при него се задействат 15 лицеви мускули, което е своеобразна тренировка или масаж за лицето.

Когато се смеем, се засилва и имунната система, помагайки на тялото да се пребори с инфекции като кашлица и простуда.

Не ви съветваме да гледате комедийни сериали 24 часа на ден, но смехът е чудесно средство да стопите натрупаните по време на коледните празници килограми, заявява неврологът д-р Хелън Пилчър, ръководител на изследването.

Не бива обаче да се поддавате на изкушението да консумирате допълнителни калории, докато се смеете или които смятате да изгорите после по този начин, предупреждава тя.

Учените установили, че един час интензивен смях гори около 100 калории, равносилни на малко шоколадче или пакетче чипс. Същото количество се стопяват при половин час вдигане на тежести или чистене с прахосмукачката вкъщи за 45 минути.

Източник: http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1265193

Интересно · Написано от мен

Няма нищо случайно

Защо човек обръща повече вниманиe на красивото и доброто около себе си, когато се чувства самотен и онеправдан? Защо сме по-чувствителни в тези моменти? Май не знам отговора… Мисля си, че може би, защото тогава разбираме, че сме пропуснали да се зарадваме на много малки нещица преди, които в този момент биха ни направили щастливи. Само, че тогава са ни се сторили като даденост, за която не е било нужно да се борим. Но те съвсем не са даденост, както не са без причина и случващите ни се лоши събития. Всеки изживява това, което си е заслужил било то в предишен живот, било в настоящия.
На мнение съм, че няма нищо случайно. Всеки човек, с когото се пресекат пътищата ни, всяко събитие, през което преминем… нищо не се случва току-така. Това са нашите уроци или нашите „награди“. Ако съумеем да се замислим върху преживяното и разберем посланието му, няма да повтаряме повече една и съща грешка, която е провокирала появата му или ако е хубаво, ще успеем да му се зарадваме. Не обърнем ли внимание просто ще продължим да си повтаряме грешката докато не научим урока си.
Затова и когато се чувствате потиснати, не се самосъжалявайте, а помислете и се запитайте: „Защо се чувствам така? Къде сгреших АЗ? Как мога да поправя грешката си?“. Не търсете вината у никой друг! Винаги сме си виновни самите ние. Ние решаваме как да реагираме в дадена ситуация, как да възприемем случващото се и резултатите са плод на тези реакции. Поправяйки грешките си, разсъждавайки върху действията си и осъзнавайки причината за тях, ние развиваме себе си, нашето самосъзнание. Едва ли бихме могли да достигнем духовно съвършенство, но стремжът към него ни носи достатъчно много – крачка по пътя към изчистване на натрупаната лоша карма или натрупване на добра. А нали затова сме на този свят. Така, че мислете му, ако днес не се усмихнете на някого от сърце и не кажете поне една добра дума 😉
Интересно

Белоградчишките скали с номинация за едно от седемте чудеса на природата

Белоградчишките скали участват в номинацията за едно от седемте чудеса на природата в света, която започна на сайта http://www.new7wonders.com/, съобщиха от пресслужбата на общината.

Белоградчишките скали ще се конкурират с 260 обекта, разположени в 222 страни по света, като връх Еверест, Гранд Каньон и др., за да се наредят сред седемте чудеса на природата.

За номинацията на белоградчишките скали бе съобщено вчера при откриването на хотелски комплекс и спа-център в Белоградчик от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. Te се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала – в местността Фалкове.

Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди, която да обясни невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Източник: http://goodnews.actualno.com/news_212764.html