„Часът на Земята“ 2009(Earth Hour 2009)

Тази година каузата „Часът на Земята” е замислена като пъвите световни избори между Земята и глобалното затопляне. За пръв път в историята хора от всяка възраст, националност, раса имат възможността да използват спирането на тока като свой вот – изключването на тока е вот за Земята, а обратното е глас за глобалното затопляне. WWF(Международна Природозащитна Организация) призовава света да ГЛАСУВА ЗА ЗЕМЯТА и да достигне 1 милиард гласа, които ще бъдат представени на световните лидери на Global Climate Change Conference в Копенхаген 2009г. Тази среща ще определи официалната правителствена политика за предприемане на действия срещу глобалното затопляне, която ще замести Протоколът от Киото(Kyoto Protocol). Това е шанс да се чуе гласа на хората от цял свят.

„Часът на Земята” като инициатива започва в Сидни през 2007г., когато 2.2 милиона домове и бизнес центрове изключват тока си за 1 час. През 2008г. 50 милиона души подкрепят каузата, изключвайки тока си. Световни забележителности като Golden Gate Bridge в Сан Франциско, Колизеумът в Рим, Операта в Сидни и билбордът на Coca Cola на Times Square потъват в мрак.

През 2009г „Часът на Земята” се изкачва на следващо ниво като преследва цел от 1 милиард души, които да изключат тока си като част от глобалния вот за Земята. За разлика от кои да е избори в историята, тези не са за това в коя страна живеете, а за това, от на коя планета живеете. VOTE EARTH(ГЛАСУВАЙ ЗА ЗЕМЯТА) е световен призив за действие от страна на всеки човек по отделно, всяка бизнес група и всяка общност. Призив да се изправим и да поемем контрол над бъдещето на нашата планета. Над 74 страни и територии засвидетелстват своята подкрепа към VOTE EARTH по време на „Часът на Земята” 2009 и броят им се увеличава с всеки изминал ден.

Всички ние имаме глас и всеки един глас се брои. Заедно можем да поемем контрол над бъдещето на нашата планета и бъдещето на нашето потомство!!

ГЛАСУВАЙ ЗА ЗЕМЯТА просто като изключиш тока си за 1 час и се присъединиш към света за „Часът на Земята”.

Събота, 28 март, 8:30 – 9:30 PM (вечерта по нашему)

http://www.voteearth2009.org

VOTE EARTH

„Памет” на водата и зараждане на живата материя

Живите организми и човекът са сложни самоорганизиращи се системи. Те са отворени, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промените в отворените системи са относително устойчиви във времето. Устойчивото съотношение между компонентите в една отворена система се нарича дисипативна структура (Николис, Пригожин, 1973).

Доказано е експериментално, че водата също е самоорганизираща се система (Антонов, Гълъбова, 1992). Очакванията са, че промените във водата в резултат на външно въздействие ще бъдат относително устойчиви във времето.

Това означава, че водата „помни” физично или химично въздействие. Въпросът за „паметта” на водата е изключително интересен. Едва ли обаче без това нейно свойство може да се обясни зараждането на живата материя. Първите изследвания, свързани с „паметта” на водта, са извършени от Дерягин и Чураев (1971). Трайността на резултатите във времето след „активация” с променливо магнитно поле и при електролиза през ядрен филтър, са извършени от Миненко (1981) и Евсеев (1982). Извършени са анализи на промените в спектъра на природни води (Антонов и съавтори, 1995).

Според създателя на квантовата механика Шрьодингер живите организми понижават собствената си ентропия за сметка на повишаването на ентропията на околната среда. Според Пригожин образуването на дисипативни структури и усложняването им е свързано с промени в ентропията.

Зараждането на жива клетка е възможно при екстремални условия и с времето стабилизиране на тези условия. Образуваната самоорганизираща се структура се стреми да запази своето състояние от условията на външната околна среда. За това е необходим универсалният разтворител вода с нейните уникални свойства и специфични вещества. Жизнеността на живата материя се доказва дори при съществуването на архибактериите. Те живеят при силна радиоактивност, ниски температури, в кратерите на вулкани.

Привидно изглежда, че водната капка се изпарява постепенно. Антонов и Юскеселиева доказват нов физичен ефект. Водната капка се изпарява дискретно (“скокообразно”). Този ефект зависи от енергийните състояния на водородните връзки между кислородните атоми на водните молкули и водородните атоми на съседни молекули.

Антонов и Гълъбова доказват чрез спектрален анализ, че водата е отворена и самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те прилагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС)

Кластерите от водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се структури в природата (д-р Игнатов, 2005 ). Промените, които се получават във водните кластери в резултат на външни въздействия могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото кластерната формаия е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или химическия фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация за живата материя.

Водните молекули се преструктурират в резултат на външни въздействия. Когато са получили енергия, те предават информация за състоянието си на съседни чрез водородни връзки. Това става на резонансен принцип ( Зенин, 2002 ),(д-р Игнатов, 2005 ),

За обясняване структурирането на кластерите е необходимо да се подходи квантово-механически. В противоположен случай трудно може да се обясни как водните молекули се структурират в геометрични кластери ( “полимери” ).

Класическият полимер – това е молекула, в която атомите са свързани с ковалентни връзки, а не с водородни. Експериментално е доказано, че 10 % от водородните връзки в леда са ковалентни (Айзък, 2002).

Японският учен Емото успява да визуализира подредбата на водните молекули в кластери като замразява водата след различни видове въздействия. Кристалчетата на замръзналата вода се подреждат по определен начин. Ледът “помни” предисторията на течната фаза на водата след като е имало въздействие. Той провежда експеримент, при който въздейства върху вода с различни честоти. Интересното е, че колкото честотата е по-голяма толкова картините са по-ясни. Това е видимо доказателство, че водата реагира различно на различни въздействия ( Емото, 2002).

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета. В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемае” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.

Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери. Хомеопатията е класически пример за това. Били извършени експерименти под ръководството на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията бил възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдавала реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания имало ефект, а при други той изчезвал. Такова изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдавала и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказали предположение, че предаването на биологичната информация се дължи на „паметта” на водата.

Извършени са експерименти с неорганични вещества, които били разреждани по хомеопатичен принцип. Рей решил да обори хомеопатичните възгледи. Той разредил натриев хлорид ( NaCl ) и литиев хлорид ( LiCl ) до минус на десета степен. При това разреждане няма практически йони от дадено вещество. С термолуминисценция той изследвал и вода. Странното било, че изследваните разтвори имали различен спектър.

Извършени са изследвания за промените в спектъра на хомеопатичните разтвори от 1 до 30 потенции ( “разреждания” ), ( Делиник, д-р Игнатов, 2005 ). Изследването е извършено чрез метода ДНЕС на natrium muraticum ( NaCl) . При 1 CH разтворът има 0,01 %, а при 2 CH се съдържа 0,0001% от NaCl и т.н. В процеса на поенциране разтворът преминава числото на Авогадро. След тази стойност се приема, че не се съдържат молекули от разтвореното вещество.

Анализите показват, че до 6 СН промените в хомеопатичните разтвори са близки до резултата при 1 СН. При 5 СН концентрацията на разтвора е 10-10 за NaCl , както при експериментите на Рей. От 7 до 10 СН резултатите са нестабилни и се приближават до статистическата грешка. След 11 СН резултатът е близо или е в статистическата грешка.

По-големият брой молекули на NaCl в началните потенции създава условия за стабилност на образуваните кластери от изходното вещество и водните молекули. Потенцирането “пренася” информация и към по-големите потенции. Тази е информация е “по- нестабилна” , когато впоследствие се пренася само от водни молекули.

Безспорни са доказателствата, че водата е основа на живата материя при благоприятните условия на нашата планета. Без свойството “памет” на водата трудно може да се обясни зараждането на живата материя. Кластерите, които си взаимодействат с химични вещества еволюират. Еементът, който е изиграл решаваща роля е въглеродът (C). Той е най-разпространен от всички тежки химични елементи във Вселената. Малките размери на атома позволяват въглеродните вериги да се огъват. Показател за органичния произход на въглерода на Земята е промяната на съотношенето между неговите изотопи С12 и С13 от 3,8 милиарда години.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки.

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).

Математическите вероятности за образуване на стабилни водни кластери не могат да бъдат изчислени с компютър. Компютърът може да изчисли възможните положения на 8 водни молекули. Това е доказателство за огромния потенциал на „запаметяване” на водата. Наличието на микролементите въглерод (C), калций (Ca), магнезий (Mg), натрий (Na) и др. може да доведе до образуване на по-устойчиви във времето кластерни структури. Стабилността на тези кластери зависи от резонанса между отделните молекули. Наличието на въглеродни съединения и йони на химични елементи може да доведе до некомпенсиран електричен заряд и потенциал в една устойчива за протичане на биологични процеси структура. В кластерните структури информацията между органичните и водните молекули може да се съхранява на основата на биорезонанс.

Извършени са изследвания, които доказват характерното за резонанс увеличаване на амплитудата на сигнала при определени честоти. Най-детайлни са изследванията при калциев карбонат (СаСО3), ( Антонов и съавтори, 1992 ), натриев хлорид (Делиник, д-р Игнатов, 2005 ) и др. Доказани са опредеени амплитуди при биорезонансно взаимодействие на биофизични полета с водни молекули (д-р Игнатов, 2005). Доказателство за ролята на калциевия карбонат при зараждане на живата материя (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, Стоянов, 2001) е, че най-древните фотосинтезиращи организми имат сложна слоеста структура от това съединение. От този етап са и първите доказателства за наличие на вода.

Протичането на електричен биоток и структурирането на клетъчната мембрана е направило възможен прехода от нежива към жива материя. Необходими са допълнителни експерименти за доизясняване на този процес. Еритроцитите се състоят само от клетъчна мембрана, а кръвта съдържа 92 % вода. Животът на Земята има единен произход, защото всяка жива клетка има 20 аминокиселини, 5 основи, 2 въглехидрата и 1 фосфат. Американските учени Вентър и нобеловият лауреат Смит планират да създадат в лабораторни условия едноклетъчен организъм. Ако успеят едноклетъчното ще съдържа минимален брой гени и ще може да се храни и дели.

При определени условия може да се говори и за “активирана” вода. Това твърдение обаче поражда съмнения в някои учени. Доказано е, че раковите клетки “разкъсват” най-високо енергийните водородни връзки между водните молекули

( Антонов, Гълъбова, 1992 ). Кръвната плазма на починал от злокачествен тумор човек не реагира на биофизични полета ( Тушмалова, 2001 ). Да, водата може да бъде “активирана” и да носи информация за живото. В един от експериментите на Емото е показана кристализирана вода след голямо земетресение (А) и 3 месеца след това (Б). Може да се направи извод и от този експеримент, че при благоприятни условия водата може да концентрира информация в малък обем от водни кластери.

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий. Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-млко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.


Източник:
http://www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html

Кампания „Климатични аномалии“ (2008)

Най-сериозната заплаха

Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в.
Климатичните промени се наблюдават навсякъде.

В днешно време започваме да виждаме ефекта от промените в климата на много места по земното кълбо – ледниците се топят, нивото на моретата се покачва, бурите и наводненията са все по-силни и разрушителни, снегът на север намалява, а на юг настават все по-големи суши.

2005 г. беше най-топлата година в историята заедно с 1998 г.

Но може би по-обезпокоителен e фактът, че от 1856 г. насам десетте най-топли години на земята са били през последните 15 години. Данните, събрани от Британската метеорологична служба и Отдела за климатични изследвания към Университета в Източна Англия за Световната метеорологична организация показват, че 11-те най-топли години в историята са (в низходящ ред): 1998 и 2005 (еднакво топли); 2002 и 2003 (еднакво топли); 2001; 1997; 1995; 1990 и 1999 (еднакво топли); 1991 и 2000.

Глобалното затопляне не се случва от само себе си.

То се причинява от хората. Изгарянето на всяко парче въглища, на всеки литър нефт или природен газ означава излъчване на още натоварващи атмосферата газове. Те образуват все по-дебел слой около нашата планета, задържат топлината, задушават хората и природата.

Въглеродният диоксид – основният газ, виновен за глобалното затопляне

Въглеродният диоксид (CO2) е най-значимият от парниковите газове, който представлява повече от 80% от атмосферното замърсяване, свързано с глобалното затопляне. В момента атмосферните нива на CO2 са по-високи от когато и да било през последните 420 000 години. Всичко това се причинява от дейността на човека.

CO2 произхожда главно от въглищата, нефта и природния газ

Около 97% от CO2, излъчван от западните индустриализирани страни, се произвежда при горенето на въглища, нефт и газ за добив на енергия. Всяка година в атмосферата се изхвърлят около 25 милиарда тона CO2. Това означава около 800 тона всяка секунда! Не е изненадващо, че нарастването на температурите сериозно нарушава естествения баланс на световния климат.

Последиците достигат от екватора до полюсите

Ето кратък списък:

Кораловите рифове избледняват от покачващите се температури на морската вода. Горите се изместват към по-високи и по-хладни места. Полярните мечки са подложени на натиск от намаляването на полярния лед. Ледниците се топят на всички континенти… И списъкът не свършва дотук.

По целия свят хората виждат как глобалното затопляне вреди на околната среда. Това обаче не е проблем, който се е появил за една нощ – изминаха вече 30 години, откакто учените за първи път предупредиха света за опасността от промяна на климата. Докога ще позволяваме това да се случва?

Промените в природата вече имат все по-сериозен ефект върху хората и икономиката. Според застрахователната индустрия потенциалните икономически щети, причинени от глобалното затопляне, възлизат на стотици милиарди долари всяка година.

Незабавно намаляване на емисиите за стабилизиране на концентрацията на CO2

Според Междуправителствената група по промените в климата към ООН емисиите на CO2 трябва да се намалят най-малко с 60%, и то само за да се стабилизира концентрацията им в атмосферата на сегашното и ниво. И тъй като такова незабавно намаляване на емисиите просто не е възможно, данните показват колко много трябва да се направи, за да се спре глобалното затопляне.

Без въвеждане на ефективна политика за стабилизиране на климата емисиите на CO2 ще продължат да се увеличават и за човечеството ще стане невъзможно да поправи щетите, които самото то е нанесло.

Покачване на температурите с по-малко от 2°C

WWF смята, че покачването на температурите трябва да се поддържа доста под 2°C, за да се избегнат опасни промени в климата. Вече е доказано, че повишение от 2°C ще доведе до редица унищожителни последици за кораловите рифове, арктичните системи и, в крайна сметка, хората. Земята не може да си позволи по-голямо покачване на температурите.

Нарушаване на деликатния баланс

При използването на твърди горива се отделя въглероден диоксид, който е бил съхраняван в продължение на стотици години под формата на нефт, въглища или природен газ. През последните 200 години сме изгорили голяма част от тези запаси, което е довело до увеличаване на количеството на CO2 в атмосферата. Чрез обезлесяването също се освобождава CO2, който се е съдържал в дърветата и почвата.

С увеличаването на CO2 в атмосферата увеличива плътността на “парниковото одеало”, което води до задържането на твърде много топлина в земната атмосфера. Така се стига до глобалното затопляне. Световните температури се покачват и причиняват климатични промени.

Научните доказателства

Промените в климата се случват сега

Светът се затопля по-бързо отколкото когато и да било през последните 12 000 години. Деветдесетте години на ХХ век са били най-топлото десетилетие през изминалото хилядолетие.

* Глобалното затопляне причинява топене на ледниците във всички части на света. Така милиони хора са изложени на риск от наводнения, суша и липса на питейна вода.

* През март 2006 г. е измерена най-малката площ на арктичния лед в историята. За една година е изчезнала площ, почти с размерите на Италия.

* Кораловите рифове по целия свят сериозно страдат от необичайно топлите температури на водата в океаните. При сегашния темп на деградация Големият коралов риф може да изчезне в рамките на един човешки живот.

* Градове като Атина, Чикаго, Милано, Делхи и Париж изнемогваха от страшните горещини. Според официалните данни, публикувани през септември 2003 г., летните жеги в Европа са причинили смъртта на 14 800 души само във Франция.

* Летните температури в европейските столици са се повишили с около 2°C през последните 30 години, показва доклад на WWF.

* Покачването на нивото на моретата заплашва цели нации, които живеят на нискоразположени острови в Тихия и Индийския океан.

Източник
: http://www.panda.org/bg/get_involvedd/climate/

За по-зелени празници: „Коледна елха в саксия“

Коледа наближава! Време е за коледна украса, подаръци и разбира се най-хубавата, зелена елха, която можем да намерим на пазара… Време е обаче също така да се замислим какво се случва с всички тези коледни дръвчета, които повечето от нас искат да отнесат вкъщи за празниците.Според проучване на WWF България годишно всеки от нас трябва да засади поне 100 дървета, за да можем активно да се борим за намаляване на парниковите газове. За България 2007 г. е бил периодът на най-голямо покачване на вредени емисии.

Сега можем и да помислим, дали ще си купим елхичка, която след 10 дни ще оставим в контейнера за отпадъци или ще изберем алтернативата за истинско живо дръвче с корен, защото няма нищо по-тъжно от гледката на захвърлени коледни дръвчета след празниците до боклука.

От днес започва инициатива, която е позната още от миналата година – „Коледна елха в саксия“. Всички собственици на коледни дръвчета с корен могат да се запишат за участие в кампанията на сайта на WWF или на мейл kampania@wwfdcp.bg, а в началото на април следващата година отново ще има организирано засаждане на елхите в саксии в Природен парк Витоша, „Игликини поляни“ край Дендрариума, по пътя за Златните мостове.

Точната дата ще бъде обявена допълнително, защото зависи от продължителността на зимата и условията за залесяване.

За всички, които желаят да имат коледно дръвче с корени от WWF България препоръчват закупуването им от разсадниците в София, където цените се определят в зависимост от височината: 10-15 лева. Освен това утре след 11 часа в рамките на провеждащия се „Коледен биопазар“ в Бизнес Парк София също ще има възможност за закупуване на елха в саксия между 7 и 10 лева.

От WWF България отправят няколко наистина полезни съвета за отглеждане на дръвчето в саксия: „За да оцелее дръвчето до пролетта трябва да се спазват някои изисквания. Не се препоръчва престой за повече от две седмици на топло. През есента и зимата то изпада в състояние на покой, но по-дългият престой при стайна температура го събужда.

Добре е дръвчето да се постави далеч от източници на топлина. Веднага след коледните празници то трябва да бъде изнесено на балкона или двора, където да изчака деня на залесяването. “

Празниците са за това, да носят радост – нека зелените елхи останат там, където им е мястото, за да живеем в по-зелена планета!

Източник: actualno.com

Климатичните промени може да предпазят света от нова ледена епоха

Това обаче може съвсем да не е добра новина за планетнатаНова теория за климата на земята твърди, че емисиите въглероден диоксид, произведени от хората, може да предотвратят настъпването на следващия ледников период.

Геоложката история на планетата сочи, че ново заледяване трябва да се очаква в следващите 10 хил. до 100 хил. години, пише Би Би Си.

Създателя на теорията, професор Томас Кроули от университета в Единбург, твърди, че този природен феномен може да бъде отложен или напълно предотвратен от промените в климата, предизвикани от човека, по-специално емисиите въглероден диоксид от индустриалното производство.

В наши дни ежегодно увеличаваме количеството на въглероден диоксид с толкова, с колкото е нараснало в последните 100 хил. години. „Естествения процес е 100 хил. пъти по-бавен от скоростта, с която човечеството променя нивото на CO2“, казва той.

Според него, на тази възможност не трябва да се гледа положително, защото може накрая да планетата да се превърне в нещо съвсем различно от това, което познаваме досега.

„Това не означава, че сме избегнали катастрофа. Повишаването на средните температури със само три или пет градуса ще ни изправи пред температури, нечувани от 50 млн. години. По онова време обаче планетата е била различно място и не е имало ледници. Този път толкова повишаваме температурата, че може да създадем съвсем различен свят“, казва Кроули.

Все пак бързото повишаване на температурите може да не предизвика незабавно разтопяване на ледовете, казват учените.
Източник: http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1253141

Разделното изхвърляне на боклук в София става задължително

В комисиите на Столичния общински съвет се обсъжда проект за нова наредба

В комисиите на Столичния общински съвет се обсъжда проект за нова наредба, според която от началото на 2009 г. всеки жител ще е дължен да изхвърля разделно отпадъците си, пише „Градски вестник“.

Разделното събиране на боклуците сега е доброволно.

Домоуправителите трябвало да следят за разделното събиране на хартия, стъкло, метали, пластмаса и това в най-висока степен предварително обезсмисля идеята.

Глоби от 150 до 500 лв. щели да се налагат на гражданите, които изхвърлят в общите кофи отпадъци, определени да се събират разделно. За фирмите санкцията е от 700 до 2000 лв.

Кметът на София ще сключва договорите с организациите за разделно събиране, които трябва да осигурят кофите и редовно да ги изпразват. На контейнерите – освен надпис за вида смет, ще бъдат посочени телефони на дружеството, на които гражданите могат да позвънят, ако се препълнят и се налага извънредно извозване.

Щяло да има и телефонен номер в районното кметство, където човек може да се оплаче, ако забележи, че фирмите не си гледат работата.

За пореден път чрез наредбата на жителите на София ще бъде напомнено, че е забранено да се изхвърлят отпадъци през прозорците и балконите.

Щяло да се забрани да се вадят боклуци от кофите – трайна практика на клошарски и ромски специализирани бригади в момента.

Каруците ще трябва да имат специални престилки за фекалиите, за да се движат из града.

Всеки блок ще има определено пространство, което живеещите ще са длъжни да почистват. Схемите за това ще бъдат подготвени от районните кметове до два месеца от влизането на новата наредба в сила. Тротоари и площадите, които са общинска собственост и се използват за търговия, ще се чистят от наелите ги фирми.

Общинските съветници се заканват да забранят и миенето и ремонтирането на автомобили на улиците, паркингите, площадите, градинките, междублоковите пространства, край реките.

В проекта е предвидена нова организация за извозването на непотребни коли. Собствениците им няма да имат право да ги оставят пред блока си, а ще трябва да ги закарат до специално определени за целта площадки. Ако не го направят, глобата е между 150 и 500 лв.

Наказания се предвиждат и за писане, лепене на обяви, реклами, некролози по стените на сградите, оградите, дървета, електрическите стълбове – освен ако няма разрешение от кметството.

Фирмите няма да могат да започват строителство, ако площадките не са оградени с плътна ограда и снабдени с информационна табела.

Опасните отпадъци са едва около 1% от сметта на домакинствата, но дори и в малки количества те могат да замърсят почвата и подпочвените води или да предизвикат експлозии и пожари.

Източник: http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1258216