За душата · Написано от мен

Нашият живот е в нашите ръце!

Пътят ни е осеян с много препятствия – падаме, цапаме се, удряме се, боли ни. Но животът продължава – тези изпитания трябва само да ни направят по-силни. Те не са края на нашия живот, на нашето щастие. Щастието? То ни очаква някъде там, но трябва да си го заслужим и да се преборим за него. То не ни се дава даром и не ни застига без да го потърсим.

Усмивката е пътят към сърцата на хората :))
Усмивката трябва да съпътства живота ни, да е част от ежедневието ни, да е път към сърцата на околните, да е част от нашата същност и независимо, че някой не отвръща на нашата усмивка, тя трябва да е вътре в нас, да се усмихват сърцето и душата ни. Хора всякакви.. Но ти.. ти си по-добър/а от тях щом се усмихваш и щом успяваш да превъзмогнеш тяхната грубост, студенина и безчувственост. Тези хора не са щастливи. Те са просто едни същества, които битуват, а не живеят. Ти? Ти си жив човк! Ти живееш, не просто съществуваш, когато застанеш над всичката студенина и всичко лошо, което срещаш и преживяваш, когато се научиш да приемаш всяко нещо в живота не като даденост, а като възможност да покажеш себе си, истинската си същност, истинските си мисли. Всеки има недостатъци. Няма перфектни и безгрешни хора. И всеки е различен по своему. Всеки има свой път, който трябва да извърви сам, за да издигне личността си на по-високо ниво. Защото всеки един живот ни се дава, за да имаме възможност да се усъвършенстваме и когато не сме отработили нещо в себе си, то получаваме нова възможност – един живот, едно прераждане, за да успеем да го отработим. Понякога е много трудно, друг път е по-лесно. Но трябва да се борим, да не пропиляваме възможността, която ни е дадена. Когато паднем, трябва да се изправим, колкото и да ни боли. Можем да си поплачем, за да ни олекне, да споделим мъката си, но трябва да се изправим, за да продължим! Пътят към щастието и вътрешната хармония е трънлив, но това, което ни очаква в края му си заслужава.


Любовта към живота трябва да развием в себе си. Любовта към живота и към всичко в него, кеото е прекрасно. А прекрасното е много!! Наистина много! Не успяваме да го видим, потънали в скучното ежедневие и в проблемите си, защото наистина, ако се огледаме около себе си, ще видим, че сме се затворили в една малка кутийка, наречена ежедневие, от която не сме излизали тооолкова отдавна, че всичко започва да ни дразни, изнервя… А не трябва така. Защо ни е да сме изнервени след като можем да бъдем усмихнати и да се радваме на всичко, което имаме и което сме постигнали? Поне свободата е нещо, което никой не може да ни отнеме, освен ако ние не позволим! Както и мечтите… Всъщност никой не може да ни отнеме нищо без да му го позволим…


Нека се радваме на живота!!! Защото той може да бъде и прекрасен, стига да го поискаме и да се преборим, за да го постигнем :))

Good Luck!! :))

За душата

Майка Тереза за любовта


sep2

sep2

sep2

sep2

sep2

sep2


„Мили Господи, Ти ми даде смелост от доверието, че ме приемаш. Остави ме да обичам всички, които са нежелани така, както Ти ме обичаш. Дай ни част от богатството на твоята любов, тогава ще се обичаме взаимно.“

Майка Тереза

За душата · Интересно

Кратки мисли за жената :)

  • Жената е чудото на божествените противоречия.
  • Жените са създадени да бъдат обичани, а не разбирани.
  • Жените никога не са били по – силни от мъжете, те са въоръжени със своята слабост.
  • woman_small
  • Ако някой реши да прави генерални изводи за жените, неминуемо ще попадне на множество изключения.
  • Любовта за мъжете е част от техния живот, а за жените – цялото им същество.
  • Мъжете обичат рядко и по малко. Жените много и рядко.
  • woman_small
  • Не обичате жените само защото са красиви, но те са красиви, защото ги обичате.
  • Бог създаде жената красива и глупава – красива, за да я обича мъжът, и глупава, за да го обича и тя.
  • Една жена прощава докато обича.Жената е ЛЮБОВ,СЛАВА и НАДЕЖДА.
  • woman_small
  • Жената е образцово произведение на вселената.
  • Мярката за достойнството на жената може да бъде мъжът,когото тя обича.
  • В женската догадка има повече точност,отколкото в мъжката увереност.
  • woman_small
  • Жените приличат на здравето,започваме да ги ценим,след като ги загубим.
  • Сърцето на жената е право,дори когато умът й се заблуждава.
  • За жените винаги може да се каже нещо ново,дори ако на земното кълбо е останала само една от тях.
  • woman_small
  • Когато жените ни обичат,те ни прощават всичко,дори недостатъците.Когато не ни обичат,не ни прощават нищо,дори достойнствата.
  • Когато жената ти обърне гръб,похвали този гръб и тя ще се помири с теб.
  • Природата е казала на жената: бъди смирена, ако можеш. Бъди мъдра, ако можеш, но благоразумна трябва да бъдеш винаги.
За душата · Написано от мен

Благодаря ти, че си мой приятел!

Благодаря ти, че застана до мен, когато всички други ме изоставиха!

10

Благодаря ти, че беше до мен, когато изпитвах силната нужда от рамо, на което да поплача!

love-in-nature-12

Благодаря ти, че ме чу тогава, когато всеки друг слушаше, но не чуваше! Благодаря ти, че нито веднъж не ме обвини, че съм била себе си дори, когато бърках! Ти просто ме прие таква, каквато съм.

kiss_comment_graphic_06

Благодаря ти, че всяка твоя дума, отправена към мен, е изпълнена с оптимизъм, с обич, с вяра и надежда в доброто! Благодаря ти, че, когато съм щастлива, а ти си тъжна, пак се радваш заедно с мен(а аз тъгувам с теб, да знаеш)! Благодаря ти за всяка усмивка и всяко погледче, изпълнено с топлина и човешка доброта!

smile21

Благодаря ти, че винаги си искрена, че никога не позволяваш да се прокрадне в теб съмнение, че мисля нещо лошо за теб! Благодаря ти за обичта, сълзите, радостта и споделеното присъствие! Благодаря ти, че ми позволяваш да бъда твой приятел!

img_79556_48902_b

Благодаря ти, че те има! Ти си безценно съкровище, което се моля Господ да закриля и което да не позволява да бъде осквернено от никого! Ти си най-големият дар, който съм получавала някога!

picn89

Моля се всеки да намери в живота си поне един такъв приятел, защото е едно огромно богатство, което няма цена!

c5795b047f1

Посветено на Анел!

За душата

Приказка за езерната вода и приятелството

Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вчтъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.
Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

img_154614_718119_l1
– Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата.  – Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? – попита я един ден малката жабка.
– Защото приятелството е най-хубавото нещо! – отговори водата –  Това е другото твое „Аз“. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
– Може и така да е – каза малката жабка – но аз предпочитам да си скачам сама.
– Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
– А, Слънце , това ти ли си? Искам разбира се, но не зная как – отговори водата.

– Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.

– Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
– Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повчрва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми – каза Слънцето – и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.
Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре…  Усещаше се такава, каквато никога не е била – бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи, видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си. Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците,  над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.
Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.
– Май ще вали – каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
– Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден – добави дълбокомислено водното паяче.
А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните стрйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената  бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно…

Източник: http://shtyrkel.eu/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=9365

За душата · Написано от мен

Когато обичаш някого… и споменът за него

Когато обичаш някого, не ти трябват снимки за спомен от него. Ти го пазиш в сърцето си, той е в мислите ти, усещаш го със сетивата си въпреки, че не е до теб. Дори да нямаш нито един запечатан миг с него на снимка, какво от това? Ти помниш лицето му, помниш усмивката му, помниш искриците радост и сълзите от тъга в очите му, усещаш допира му и цялата емоция, която ти е предал чрез него, усещаш насладата от момента, в който си бил близо до него, усещаш топлината, която се разлива по тялото ти, знаейки, че този човек те обича и ти също го обичаш: усещаш ОБИЧТА, БЛИЗОСТТА, ПОДКРЕПАТА, СПОКОЙСТВИЕТО, ДУШЕВНИЯ МИР в себе си… усещане, което само този човек би могъл да ти даде!
f_love6m_6f55e3d
И всичко това пазиш в паметта си, скътаваш в душата си… Не ти трябват снимки, няма нужда от тях. Споменът за усещането, самото усещане е вътре в теб и можеш винаги да го извикаш, когато имаш нужда, за да почувстваш същото, което и тогава, когато се е запечатал в теб. И в този миг бъди щастлив, не изпитвай болка, защото е щастие самия факт, че можеш да изпиташ същото отново! Този спомен ти дава много повече от хартийка с образ. И да, снимките също ти създават усещания, когато ги погледнеш, но това е именно, защото те събуждат този спомен вътре в теб, както клечицата кибрит се запалва щом я драснеш в коя да е кибритена кутийка. Как запомняш чувството и можеш да го възпроизведеш абсолютно същото?!! Та това не са думи, а нещо, което само се опитваме да опишем с думи, но едва ли някой би могъл да го предаде цялостно и завършено така, както наистина го чувства. Но усещането все пак се запазва… и ние сме щастливци, че е така!
Гледах филма „Великата тайна на водата“ преди време и вчера, провокирана от един коментар тук в блога, го гледах отново. Осъзнах… Водичката в нас запаметява усещанията ни. И прекрасни, и не… всичко помни! Няма значение, че не са думи, тя съхранява емоцията ни в структурата си. Формира молекули с очертанията на нашите емоции! Чудно!
heart2
Затова, когато обичаш някого, бъди сигурен, че споменът за него и тази обич ще останат непокътнати във времето и когато имаш нужда от него, обърни се към себе си… ще си спомниш, ще почувстваш отново…

За душата

Песнички на Селин Дион за релакс и тонус :) – I част

Celine Dion – I’m Alive

Celine Dion – That’s the way it is

Celine Dion – Because you loved me


Celine Dion – Think twice



Celine Dion – It’s all coming back to me

Celine Dion – The Power Of Love

Celine Dion & Barbara Streisand – Tell him

Celine Dion – Falling into you

Celine Dion – All by myself

Celine Dion – When I Fall In Love

За душата

Правото да останеш сам

„Искам да си починем малко“ е изречение малко по-малко гадно от „Нека да си останем само приятели“.

Всъщност и двете изречения са си много хубави и ужасно искрени, но от прекалената употреба са се изтъркали. Особено това за почивката, защото действителността показва, че да, хората имат нужда да останат сами понякога.

Това изобщо, ама изобщо не означава, че някой някого не обича. Означава просто, че някой има нужда от почивка. И толкова.

Не, не гледайте изненадано в монитора. Умората и напрежението на всички ни идват в повече и наистина има дни, в които човек не иска да вижда и чува никого.

Важното е да осъзнаете, че тези моменти идват не заради намразване на любимия образ, той горкия няма нищо общо, а заради всичката работа, отговорности и напрежение, които поемаме всеки ден.

Усетите ли, че нервите ви отдавна са се свършили, че само мисълта да се приберете вкъщи и да трябва да изслушате и неговия разказ за проблемите с шефа и последните резултати от Шампионската лига, вземете си отпуска.

Ако щете го приемете и като отпуска от живота си.

Без излишно драматизиране обяснете на половинката, че имате нужда от почивка – не от него, а от всичко, това е много важно да си го кажете, и да си стегнете багажа за първото откъснато място, което ви дойде на ум.

Използвайте времето да си починете наистина – от работата (това означава без, повтаряме без служебния телефон), от половинката, от роднините ви, от всич-ко.

Направете нещо, което обичате, ваше си, ако ще да е бродиране на гоблени, изрязване на картинки от списание, пеене с цяло гърло насред поляна в планината или правене на сапунени мехурчета пред огледалото.

Ако нямате възможност за двудневно почиване някъде, пратете го него да пие бира с приятели. Нека да се повесели човекът и той.

А вие се отдайте на спокойствие вкъщи. С ваната, горещите камъни, мартинито, приятелките или изрязването на картинки от списания.

Само след час вече ще ви е ужасно домъчняло за половинката, за шефа и за колегите и всичко ще си продължи по най-прекрасния начин. Обещаваме.

Източник: http://www.tialoto.bg

За душата

Любовта и страха

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания.
Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания – правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина – защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те – зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен – това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха.
Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.


На пътя на любовта има справедливост.
Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения…, защото те са на пътя на страха…

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи….

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история….

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство… Изкуството на Любовта…

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Източник: „Овладяването на Любовта“

За душата

Да бих могла да изживея живота си отново – Откровение на Жели-Ирис Перец

Да бих могла да изживея живота си отново? О-о-о! Да! Да! Даже искам да го продължа! В открито море моят кораб беше винаги воден от сърцето ми. Моето сърце преговаряше с разума ми. След всеки спор пак моето сърце беше това, което вдигаше платната на кораба ми. Имах доверие в него и то ми остана вярно през всичките тези дълги години.Още от младостта си смятах живота като игра – да вземеш и да дадеш. И се хвърлях напред. Но всички игри имат правила, които трябва да се съблюдават и условия, които трябва да се преценяват. Направих договор с моята съвест – действай, без никога да съжаляваш, реагирай, без никога да имаш угризения на съвестта!Питате дали съм допускала грешки? Разбира се, че да! Да се греши е човешко, нали? Винаги пред моите налудничави идеи и авантюри аз поставях риска пред алтернативата. И винаги успявах. Хвърлях моите зарове и емоциите тръгваха. Бях страстен играч. Играта провокираше нови предизвикателства, както тореадорът възбужда бика. Това ми беше необходимо, за да плувам в океана на живота.

Забавлявах се да предизвиквам съдбата. Беше необходимост да се премествам, да сменям условията, да пътувам към непознати земи, да опознавам други светове, да се доближавам до други раси, да научавам други езици, да изследвам миналото и настоящето.

Така утолявах жаждата си за открития и получавах удовлетворение от преодоляването на препятствия. Чрез собствените си усилия успявах да се адаптирам и да оцелявам. И да живея!

А-а, животът! Обичам живота! Прегръщам го и го възхвалявам! Изкачвах най-високите планини, за да докосвам небето с върха на пръстите си. Възхищавах се на приказни пейзажи. Спусках се в низините, за да обработвам земята. Ровех с ръце топлата пръст, за да произведа най- деликатните зеленчуци, които майка земя можеше да роди. Катерех се по ябълкови и маслинени дървета, за да откъсна плодовете им. По време на гроздобера, в края на нощите, обичах да посрещам зората. Сърцето ми пееше. Сърцето ми беше пълно с емоции. Оставах неподвижна и безмълвна пред красотата на залеза и златната диря в морето. В такива магични моменти, със затаен дъх наблюдавах това огромно огнено кълбо, което се разливаше като разтопено злато в безкрая на вълните, далече на хоризонта…

Животът! Най-хубавият подарък на човека. Имаме капацитет да мислим, да се изразяваме, да си представяме, да създаваме, да запомняме. Имаме удоволствието да усещаме аромата на цветята. Можем да чуваме гласовете на гората, да усещаме мириса на влагата, която остава след дъжда, да се наслаждаваме на меда на пчелите…

Дали бих искала да преживея живота си отново? О-о да! Да! И даже да го продължа!

Жели Перец е напуснала България, когато е била на 17 години. След това е живяла в четири държави със съпруга си и сина си. Сега е на над 70-годишна възраст.

Жели е изключителен човек. Винаги е обкръжена от приятели и различни дейности и идеи, които й изпълват времето и правят живота й пълноценен, макар че е на такава възраст. И в четирите държави са се справили добре, направили са кариери, намерили са приятели, били са щастливи и винаги са се стремили към нещо ново.

От 2 години ходи на курс за писатели, споделя, че там среща много интересни хора и научава интересни неща. Всичко това го прави за себе си, не очаква нито пари, нито нещо друго от евентуални публикации.

Източник: http://az-jenata.com/?page=article&aid=6057

За душата

За щастието

Един ден ти ме попита: “В какво се състои щастието за теб?” и аз ти отговорих: Щастието за мен в този момент е тук, в хармонията между нас двамата, когато единият говори и другият слуша… Това чувство на доверие, което ни свързва, като доказателство за нашето приятелство, аз наричам щастие.Моментите на щастие се намират така близо до нас. Ние съзнаваме ли тяхното съществуване?!Още от деца и в продължение на целия ни живот непрестанно търсим магическото растение с четири листенца, символът на щастието, което ни предлага природата. Ние не спираме да го търсим и то винаги си остава все така трудно да се намери…Научихме ли се да забелязваме и да ценим малките, кратки моменти на радост и щастие, които ни придружават и разнообразяват нашето всекидневие?!Можем да изброим една нескончаема редица от причини за радост, облекчение, удоволствие, които създават мигновеното щастие… Писмото, което носи добри новини, гласът на скъп човек, който ни говори от другия край на телефона, неочакваната среща с някой, който е ценен за нас, предметът, който го мислехме за изгубен, внезапно попада в ръцете ни…
Тези бегли, кратки моменти, които приличат на дребни искрици, създадени под чудотворната пръчица на някой магьосник, те са нашите мигове на щастие!

За всяка възраст различни преживявания ни водят към щастието. Ако се върнем обратно към нашето детство и си спомним дните прекарани на село, всред обаянието на дългите летни дни, край реката или морето, под синьото небе на полето, на лов за пеперуди, свитите венчета от полски цветчета, забодени в немирните ни къдрици, ние тичахме до умора… По-късно, когато се стъмваше, нали събирахме светулки или предпочитахме да играем на криеница, привлечени от потайностите на нощта …

Беше истинско щастие!…

След детството се изреждаха младежките години, през които, животът предлага с леснота различни срещи и възможности за нови запознанства и приятелства. Събуждаха се чувства за дружба, за сътрудничество и вярност, споделени тъги и радости… Безброй вълнения, щастие… и … неотложни разочарования…

После, вече в разгара на живота, понякога рано, понякога късно, понякога никога, познахме ли щастието да обичаме и да бъдем обичани?

Дали с течение на времето намираме щастието, такова, каквото ние сами сме си пожелали, за да срещне отзвук в нашето сърце? Ние сами решаваме кое е нашето щастие… Дали сме постигнали нашия душевен мир, ако сме посадили положителни чувства в своето съзнание, което води до духовното щастие…

Най-близо до нас щастието е у дома, всред семейството, със споделения залък, благодарение на разбирателството и сътрудничеството. Намира се щастие в пътуванията, които обогатяват. Огромно е щастието в триумфа след дълги усилия…

Щастието е в очакването, в трепета, в мечтата.

Щастието е в постигането на едно желание.

Щастието е в блясъка на очите ти, заради обичта, която ти дарявам.

Щастието е да цениш и да бъдеш оценен.

Щастието не се купува и не се продава.

Щастието го създаваме самите ние, когато се трудим и творим, когато отворим сърцето си, за да дадем подкрепа и помощ.

Щастието е да бъдеш в съгласие със самия себе си, да вярваш в своята звезда, да обичаш и да бъдеш обичан!!!

Написано от Жели-Ирис Перец


Източник:
http://www.www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=6239

За душата

Мъдрости за живота

first1

От вчера, вземи със себе си това, което си научил.
От днес, вземи със себе си всичко, което обичаш.
Не спирай никога да строиш замъци до небето,
защото това са мечтите, за които живеем.

normal_sleeping_baby

Аз съм все още малък и ти си целия ми свят.
От теб аз се уча как да постъпвам в този свят.
На теб разчитам.
Покажи ми кое е важно в живота.
Предпазвай ме от цялото зло.
Пътят, който ми показваш, един ден аз ще показвам на моите собствени деца.
Ти ме донесе на този свят.
В същото време ти даде обещание да ме обичаш и да се грижиш за мен.
Никога няма да забравиш какво обеща, нали?

third1

Най-хубавите моменти не са вълнуващите неочаквани събития, а тези моменти, в които си се влюбил.

acbc53ace0

Любовта не е дървото, на което растат най-големите листа, защото любовта подхранва корените.
И всяка година след студената зима се събужда отново и разцъфва.

five1

Вярата е сила, която прави дори невъзможното възможно. Неуспехите са моменти, когато спирам да вярвам.

six1

Тялото ми вече е слабо и аз съм уморен.
Нямам вече силата да правя нещата, които ти правиш.
Може би вече не мога да казвам нещата, които бих искал.
Може би не осъзнавам кой ден е днес.

Все още се дръж с мен като с равен.
Все още поемай ръката ми и ми давай любов.
Защото аз толкова съм те обичал.
Дори, когато още не беше роден, аз се борих за теб.
Аз веднъж вече бях готов да ти подаря своя собствен живот, така че да би могъл да имаш добър живот днес.

seven1

Нещастието е скръб и скръбта е птица, която не може да намери своя път към дома.

newyear134

Не мисли как снежните преспи правят времето студено.
Мисли как те правят природата красива.
Животът е момент и само ти можеш да направиш момента значим.

nine1

Защо ми даде толкова много любов та чак тя ме прави слаб?
Защо светът около мен е толкова студен и труден?
Защо ми даде толкова много недостатъци, когато има толкова много пътища около мен, които могат да ме отклонят от правия път?
Но ти не си ме направил за свят като този…

img_49816_43244_b

Не се страхувам от момента, в който твоята ръка пуска моята.
Страхувам се от пътуването, което ще продължа без теб.

eleven1

Можеш ли да видиш лицето си, което се отразява във водата
Можеш ли да видиш колко хубава си ти?
Знаеш ли, че няма никой като теб?
Никога не е имало и никога няма да има.
Ключовете за живота ти са в твоите собствени ръце
Затова не можеш да вървиш по други стъпки.
Не се страхувай да отвориш вратата на живота,
Аз ще бъда там, за да те пазя!

twelve1

Любовта е сърцето, което не казва Аз.
Любовта е душата, която пита
какво е без теб.

9c6829c54f

Животът е като река, която ни носи напред.
Понякога трябва да се откажем от хубавите моменти твърде скоро.
Смисълът не е, че ние бихме могли да ги забравим, а да разберем:
Реката ги носи също до тези, които в същото това време страдат.
Ето защо животът трябва да върви напред.

fourteen1

Тя идва към мен, но не е моя.
Тя живее с мен, но не е за дълго с мен.
Един ден тя ще се събуди
и нейният свят няма да бъде същия като преди.
Тя ще чуе повикът на вълните
И на този повик няма да може да се противопостави.
Ветрове на живота, бъдете благородни към нея и върнете кораба й у дома,
На пристанището, което е най-великото от всички.!

fifteen1

Най-големите открития са били постигнати с вяра в чудесата.

sixteen1

Хората не се променят, защото порастват
Променят се, защото се приспособяват.
Но спомняш ли си кой си ти? – малко дете, удавено в морето на възрастта?

seventeen1

Любовта не е случайност, а най-голямото ни предизвикателство в живота.

181

Не трябва да съжаляваш какво си дала,
защото вчера никога няма да се върне.
Трябва да устоиш и днес и да правиш, каквото искаш.
Защото утре, никой не знае…

smile2

Повечето пъти, когато говорим, трудното за нас е да намерим общ език.
Но една усмивка, загриженост и топлина…
Това е всичко, от което се нуждаем.

689623_orig

Ако знаех какво би се провалило утре,
Бих свършила всичко различно.
Имах задължения, работа, за която трябваше да се грижа.
Приятели, които трябваше да срещна.
И все още, без теб нищо не е важно.
Това не беше така, докато ти не си отиде, разбирам:
Любовта е извор, начало и сила, всичко, за което живея.

img_154614_718119_l

Какво се случи с теб?
Къде изгуби усмивката в твоите очи?
Къде изгуби радостта от живеенето?
Знам: светът е твърде студен.
Знам как хората се нараняват един друг.
Но защо забравяш, точа е причината, поради която ние давахме любов?

221

Никой не знае
какво ни очаква от другата страна на вратата.
Никой не може да знае кога е време за сбогувания.
Ето защо ние трябва да грабваме всеки шанс,
да не обръщаме внимание на думите, които ни нараняват,
да се научим да прощаваме.
И никога да не затваряме вратата пред нас,
ако дори само едно нещо не е свършено или една дума не е казана…

За душата

Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Източник: http://truden.com/article83.html