Нашият живот е в нашите ръце!

Пътят ни е осеян с много препятствия – падаме, цапаме се, удряме се, боли ни. Но животът продължава – тези изпитания трябва само да ни направят по-силни. Те не са края на нашия живот, на нашето щастие. Щастието? То ни очаква някъде там, но трябва да си го заслужим и да се преборим за него. То не ни се дава даром и не ни застига без да го потърсим.

Усмивката е пътят към сърцата на хората :))
Усмивката трябва да съпътства живота ни, да е част от ежедневието ни, да е път към сърцата на околните, да е част от нашата същност и независимо, че някой не отвръща на нашата усмивка, тя трябва да е вътре в нас, да се усмихват сърцето и душата ни. Хора всякакви.. Но ти.. ти си по-добър/а от тях щом се усмихваш и щом успяваш да превъзмогнеш тяхната грубост, студенина и безчувственост. Тези хора не са щастливи. Те са просто едни същества, които битуват, а не живеят. Ти? Ти си жив човк! Ти живееш, не просто съществуваш, когато застанеш над всичката студенина и всичко лошо, което срещаш и преживяваш, когато се научиш да приемаш всяко нещо в живота не като даденост, а като възможност да покажеш себе си, истинската си същност, истинските си мисли. Всеки има недостатъци. Няма перфектни и безгрешни хора. И всеки е различен по своему. Всеки има свой път, който трябва да извърви сам, за да издигне личността си на по-високо ниво. Защото всеки един живот ни се дава, за да имаме възможност да се усъвършенстваме и когато не сме отработили нещо в себе си, то получаваме нова възможност – един живот, едно прераждане, за да успеем да го отработим. Понякога е много трудно, друг път е по-лесно. Но трябва да се борим, да не пропиляваме възможността, която ни е дадена. Когато паднем, трябва да се изправим, колкото и да ни боли. Можем да си поплачем, за да ни олекне, да споделим мъката си, но трябва да се изправим, за да продължим! Пътят към щастието и вътрешната хармония е трънлив, но това, което ни очаква в края му си заслужава.


Любовта към живота трябва да развием в себе си. Любовта към живота и към всичко в него, кеото е прекрасно. А прекрасното е много!! Наистина много! Не успяваме да го видим, потънали в скучното ежедневие и в проблемите си, защото наистина, ако се огледаме около себе си, ще видим, че сме се затворили в една малка кутийка, наречена ежедневие, от която не сме излизали тооолкова отдавна, че всичко започва да ни дразни, изнервя… А не трябва така. Защо ни е да сме изнервени след като можем да бъдем усмихнати и да се радваме на всичко, което имаме и което сме постигнали? Поне свободата е нещо, което никой не може да ни отнеме, освен ако ние не позволим! Както и мечтите… Всъщност никой не може да ни отнеме нищо без да му го позволим…


Нека се радваме на живота!!! Защото той може да бъде и прекрасен, стига да го поискаме и да се преборим, за да го постигнем :))

Good Luck!! :))

Майка Тереза за любовта


sep2

sep2

sep2

sep2

sep2

sep2


„Мили Господи, Ти ми даде смелост от доверието, че ме приемаш. Остави ме да обичам всички, които са нежелани така, както Ти ме обичаш. Дай ни част от богатството на твоята любов, тогава ще се обичаме взаимно.“

Майка Тереза

Кратки мисли за жената :)

  • Жената е чудото на божествените противоречия.
  • Жените са създадени да бъдат обичани, а не разбирани.
  • Жените никога не са били по – силни от мъжете, те са въоръжени със своята слабост.
  • woman_small
  • Ако някой реши да прави генерални изводи за жените, неминуемо ще попадне на множество изключения.
  • Любовта за мъжете е част от техния живот, а за жените – цялото им същество.
  • Мъжете обичат рядко и по малко. Жените много и рядко.
  • woman_small
  • Не обичате жените само защото са красиви, но те са красиви, защото ги обичате.
  • Бог създаде жената красива и глупава – красива, за да я обича мъжът, и глупава, за да го обича и тя.
  • Една жена прощава докато обича.Жената е ЛЮБОВ,СЛАВА и НАДЕЖДА.
  • woman_small
  • Жената е образцово произведение на вселената.
  • Мярката за достойнството на жената може да бъде мъжът,когото тя обича.
  • В женската догадка има повече точност,отколкото в мъжката увереност.
  • woman_small
  • Жените приличат на здравето,започваме да ги ценим,след като ги загубим.
  • Сърцето на жената е право,дори когато умът й се заблуждава.
  • За жените винаги може да се каже нещо ново,дори ако на земното кълбо е останала само една от тях.
  • woman_small
  • Когато жените ни обичат,те ни прощават всичко,дори недостатъците.Когато не ни обичат,не ни прощават нищо,дори достойнствата.
  • Когато жената ти обърне гръб,похвали този гръб и тя ще се помири с теб.
  • Природата е казала на жената: бъди смирена, ако можеш. Бъди мъдра, ако можеш, но благоразумна трябва да бъдеш винаги.

Благодаря ти, че си мой приятел!

Благодаря ти, че застана до мен, когато всички други ме изоставиха!

10

Благодаря ти, че беше до мен, когато изпитвах силната нужда от рамо, на което да поплача!

love-in-nature-12

Благодаря ти, че ме чу тогава, когато всеки друг слушаше, но не чуваше! Благодаря ти, че нито веднъж не ме обвини, че съм била себе си дори, когато бърках! Ти просто ме прие таква, каквато съм.

kiss_comment_graphic_06

Благодаря ти, че всяка твоя дума, отправена към мен, е изпълнена с оптимизъм, с обич, с вяра и надежда в доброто! Благодаря ти, че, когато съм щастлива, а ти си тъжна, пак се радваш заедно с мен(а аз тъгувам с теб, да знаеш)! Благодаря ти за всяка усмивка и всяко погледче, изпълнено с топлина и човешка доброта!

smile21

Благодаря ти, че винаги си искрена, че никога не позволяваш да се прокрадне в теб съмнение, че мисля нещо лошо за теб! Благодаря ти за обичта, сълзите, радостта и споделеното присъствие! Благодаря ти, че ми позволяваш да бъда твой приятел!

img_79556_48902_b

Благодаря ти, че те има! Ти си безценно съкровище, което се моля Господ да закриля и което да не позволява да бъде осквернено от никого! Ти си най-големият дар, който съм получавала някога!

picn89

Моля се всеки да намери в живота си поне един такъв приятел, защото е едно огромно богатство, което няма цена!

c5795b047f1

Посветено на Анел!

Приказка за езерната вода и приятелството

Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вчтъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.
Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

img_154614_718119_l1
– Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата.  – Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? – попита я един ден малката жабка.
– Защото приятелството е най-хубавото нещо! – отговори водата –  Това е другото твое „Аз“. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
– Може и така да е – каза малката жабка – но аз предпочитам да си скачам сама.
– Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
– А, Слънце , това ти ли си? Искам разбира се, но не зная как – отговори водата.

– Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.

– Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
– Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повчрва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми – каза Слънцето – и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.
Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре…  Усещаше се такава, каквато никога не е била – бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи, видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си. Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците,  над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.
Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.
– Май ще вали – каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
– Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден – добави дълбокомислено водното паяче.
А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните стрйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената  бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно…

Източник: http://shtyrkel.eu/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=9365