Когато обичаш някого… и споменът за него

Когато обичаш някого, не ти трябват снимки за спомен от него. Ти го пазиш в сърцето си, той е в мислите ти, усещаш го със сетивата си въпреки, че не е до теб. Дори да нямаш нито един запечатан миг с него на снимка, какво от това? Ти помниш лицето му, помниш усмивката му, помниш искриците радост и сълзите от тъга в очите му, усещаш допира му и цялата емоция, която ти е предал чрез него, усещаш насладата от момента, в който си бил близо до него, усещаш топлината, която се разлива по тялото ти, знаейки, че този човек те обича и ти също го обичаш: усещаш ОБИЧТА, БЛИЗОСТТА, ПОДКРЕПАТА, СПОКОЙСТВИЕТО, ДУШЕВНИЯ МИР в себе си… усещане, което само този човек би могъл да ти даде!
f_love6m_6f55e3d
И всичко това пазиш в паметта си, скътаваш в душата си… Не ти трябват снимки, няма нужда от тях. Споменът за усещането, самото усещане е вътре в теб и можеш винаги да го извикаш, когато имаш нужда, за да почувстваш същото, което и тогава, когато се е запечатал в теб. И в този миг бъди щастлив, не изпитвай болка, защото е щастие самия факт, че можеш да изпиташ същото отново! Този спомен ти дава много повече от хартийка с образ. И да, снимките също ти създават усещания, когато ги погледнеш, но това е именно, защото те събуждат този спомен вътре в теб, както клечицата кибрит се запалва щом я драснеш в коя да е кибритена кутийка. Как запомняш чувството и можеш да го възпроизведеш абсолютно същото?!! Та това не са думи, а нещо, което само се опитваме да опишем с думи, но едва ли някой би могъл да го предаде цялостно и завършено така, както наистина го чувства. Но усещането все пак се запазва… и ние сме щастливци, че е така!
Гледах филма „Великата тайна на водата“ преди време и вчера, провокирана от един коментар тук в блога, го гледах отново. Осъзнах… Водичката в нас запаметява усещанията ни. И прекрасни, и не… всичко помни! Няма значение, че не са думи, тя съхранява емоцията ни в структурата си. Формира молекули с очертанията на нашите емоции! Чудно!
heart2
Затова, когато обичаш някого, бъди сигурен, че споменът за него и тази обич ще останат непокътнати във времето и когато имаш нужда от него, обърни се към себе си… ще си спомниш, ще почувстваш отново…

2 thoughts on “Когато обичаш някого… и споменът за него

  1. RoujkaBG каза:

    „както клечицата кибрит се запалва щом я драснеш в коя да е кибритена кутийка“- невероятно образно и точно!!!

    Въпросът е: какво искаш да бъдеш?
    Изгорялата клечица, превърната в пепел или
    кутийката, която дава огън, живот и смърт?

    Три клечки кибрит –
    една подир друга запалени в мрака.
    Едната – за да погледна цяло лицето ти.
    Втората – за да погледна очите ти.
    Третата – за да погледна устата ти.

    Пълен мрак след това –
    за да си спомня всичко,
    когато до мен те притискам.
    ………………………

    Жак Превер

    Аз не искам да бъда клечицата, която ще изгори и ще се превърне в пепел за нечий чужд спомен. Не че не съм била

    От всички изгорели клечици направих кутийката,
    в която други клечици се отъркват, палят и горят,
    и се превръщат в пепел и спомен за клечица.

    Такава съм Кутийка, събрала спомените на изгорелите клечицики .От миналото вземам огъня, а не пепелта.

    • Детелина каза:

      И моята мисъл е такава, защото написах, че като си спомняш, не трябва да те боли, а да бъдеш щастлив, че можеш да почувстваш същото отново – не си изгорялата клечица тогава. Страхотно е това, което си написала! Благодаря ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s