Родният край

Вървя бавно, връщайки се от зъболекар и в мен се прокрадва едва доловимо мисълта, че след 3 дена заминавам да уча в Пловдив. Далеч от дом и семейство, далеч от родния край. Поглеждам от височината надолу към града. Моето градче – свидно и мило, така топло сгушено в подножието на балкана под раззеленените хълмове. Почувствах родния си край като част от мен… Осъзнавам, че обичам тази прекрасна земя под името Родопи. Живея в нея, обичам я и тя също ме обича и живее в мен :)) Трепти като пламъче в сърцето ми и ме топли усещането за нея.
Отново поглеждам плавно издигащите се планински върхове и сякаш виждам как се клатушкат леки вълни на спокойно море. Каква дивна хубост, каква необятна, неостаряваща и жизнена природа! Изпълват ме с гордост, с възхищение и радост тези зеленикаво-кафяви нежно разливащи се и в същото време величествено извисяващи се хълмове… Сетих се за думите на баща си: „Родопската песен е като Родопите: плавна и величествена…“. Сетих се и за произведението на Яворов „В полите на Витоша“(макар и не във връзка с основното внушение на произведението). Е, моето градче е в полите на Източните Родопи и сякаш е пропито с топлина. Неземна хубост и прелест, спокойствие и величие, уют и закрила… Сигурност е първата дума, която се прокрадва в мислите ми. Сякаш няма по-неповторимо, по-безопасно, по-райско, по-съкровено кътче за мен от нея! По тялото ми се разлива топлина, а очите ми не могат да се нагледат на върховната неописуема и неповторима гледка. Просто не мога да се наситя на красотата на пейзажа и на излъчваната от него мистична топлина. Родният край е най-скъп, най-хубав, най-приветлив, най-гостоприемен, най-ласкав, най-примамлив…
Преди не вярвах, че човек може толкова силно да обича мястото, където е роден и израснал, където е изпитвал толкова болки и радост, където е прекарал детството си. Сега се убедих, почувствах… и изпитвам странна тъга, че се откъсвам от него. Където и да съм, то винаги ще ми липсва, ще ме сгрява споменът за него в студените и сурови зими, ще ме облива с топлина, когато съм тъжна…
Тази гледка никога няма да забравя! И макар да не е по силите ми да я нарисувам с ръце, сърцето, душата и паметта ми му дават прекрасни и незабравими очертания, запечатани завинаги с обичта към родния край.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s