Размисли

Гледах "Море от любов"... много се разчувствах дори разплаках... Не, не е обикновената история за двама влюбени, които се обясняват един на друг. Този път беше различно... покъртителна история за едно семейство, загубило най-ценното в живота си - 15 годишното си дете, отгледано с любов! Трагедия... Не знам какво повече да кажа! И понеже зная, че моите родители също са загубили дете, а аз сестра си макар и да не я помня понеже съм била малка, ме заболя само като ги гледах двамата. Помислих си колко силен трябва да е човек, за да запази любовта си към хората и към живота въпреки загубата на част от себе си. Чудя се как моите родители са оцелели, как са се запазили толкова добри. Продължили са... може би заради мен, може би защото са нямали друг избор... не знам, но сега осъзнавам колко силни личности са. Сълзите ми текат... колко ли тежко им е било? Разбирам защо съм толкова ценна за тях, защо мама винаги иска да съм до нея, защо баща ми прави всичко възможно, за да не се чувствам лишена от нищо... А аз винаги съм казвала, че няма да се върна да живея в родния си град. Сигурно ги боли , като ме слушат да говоря така. Човек е егоист. Разбира колко ценно е нещо или някого за него едва, когато го загуби. И всеки го знае, казва го, но не всеки го осъзнава напълно. Не е ли странно как не можеш да живееш сам?! Нужен ти е поне един човек, който да те обича и обгрижва било то родител, приятел или любимото ти същество. А децата... защо залагаме толкова на тях? Аз лично като видя дете изпадам в едно такова състояние на умиление... Изглеждат ми искрени, изпълнени с живот, прекрасни същества... ангелчета, беззащитни и същевременно излъчващи огромна сила - силата на обичта, силата на съзнанието, силата на невинността, силата на вярата и надеждата, на жаждата за живот, силата на.... душевността, която се открива, която се оголва и не се страхува да се покаже такава, каквато е! Затова има и една приказка: "Чиста и невинна като детската душа"(не е точно така, но смисъла е същия ;) ) Децата са богатство! По някакъв начин те карат да си спомниш всичката емоционалност, която си загърбил. Ставаме безчувствени с времето съм забелязала. Не знам защо, не знам как, не знам кога... Просто в един момент осъзнаваш, че не си толкова чувствителен и неща, за които преди си се разчувствал, сега дори не намират място в мислите ти... Това ме плаши понякога... Затова се възхищавам на родителите си и на тези хора, които се появиха в "Море от любов". Запазили са своята чувствителност и душевност въпреки, че живота им поднася гадости...

(function(i,s,o,g,r,a,m){i['GoogleAnalyticsObject']=r;i[r]=i[r]||function(){
(i[r].q=i[r].q||[]).push(arguments)},i[r].l=1*new Date();a=s.createElement(o),
m=s.getElementsByTagName(o)[0];a.async=1;a.src=g;m.parentNode.insertBefore(a,m)
})(window,document,'script','//www.google-analytics.com/analytics.js','ga');

ga('create', 'UA-66443746-2', 'auto');
ga('send', 'pageview');

5 thoughts on “Размисли

  1. Детелина каза:

    Разбира се🙂 Благодаря ти за честта, която ми оказваш😉 Още утре ще напиша шестте неща, които ме правят щастлива и ще посоча 6 блога, които според мен заслужават наградата. Хубав ден!

  2. Детелина каза:

    Мммтакааа…. Човек като си направи планове и само можеш да гледаш как се провалят😛 За наградата явно ще трябва да се позамисля още, защото засега съм се спряла на 3 блога, а останалите 3 още не съм решила кои точно да са. Затова ще се позабавя малко с публикуването им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s