За нещата от живота…

Фолклорни области

Български фолклор

Тракийска фолклорна област

Тракийска област включва три подобласти. Това са: Същинско Средногорие, Сърнена гора и Горнотракийската низина.
Едва ли някой може да даде по-точно и поетично определение на местоположението на Горнотракийската низина от Вазов, направено в неговите пътеписи “Живописна България”: “… Видът навсякаде е великолепен. Гористите тъмнозелени Родопи заграждат от юг долината на Марица; на изток тоя гигантски зид се снишава и потъва в хоризонта, а на запад се сключва с Рила, снежните пирамиди на която величаво се белеят… Далеко на запад и север хубавата средна гора дига и сваля невисокия си космат гръб… В тоя безкраен планински венец, отворен само на изток, е долината на Марица, най-широката, най-богатата и най-величествена в целий Балкански полуостров.”
По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори, от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната културна общественост.
В Тракийска област са запазени много уникални паметници на културата от епохата на Възраждането. Архитектурните центрове, в които се пазят едни от най-красивите и стойностни възрожденски къщи са: Копривщица, Пловдив, Карлово и други.
Копривщица е уникално селище, което е запазило над 300 паметника на българската култура от времето на Възраждането. По терасовидните склонове са изградени старинни къщи с големи стрехи, каменни оградни зидове и широки дървени порти. Къщите имат богата външна декорация – много прозорци и кепенци, издадени еркери и доста от тях са боядисани в синьо, жълто или червено. Карлово е още един архитектурен център, в който се пазят и до днес примери на възрожденски къщи с богата художествена обработка. Те притежават отличителни местни черти. Художественото изграждане започва от дворните зидове и градини и се пренася в интериорите на къщите.
Пловдив е център на възрожденската архитектура и изкуство. И днес в Пловдив се пазят забележителни паметници на симетричната градска къща с прекрасни образци на взаимодействието между архитектура и изобразителните изкуства. В Тракия се изпълняват едини от най-красивите и колоритни обичаи: Кукери, Ладуване, Кумичене и други.
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
Един от най-интересните елементи от Кукерските игри е костюма. Важен елемент в обредния кукерски костюм са различните по брой, големина и звучност звънци, привързани около талията.
Кумиченето е пролетен обичай, който се изпълнява за плодородие и предпазване от градушка.
Красива и изразителна е народната музика на Тракия, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни. За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Жените пеят открито, силно, естествено, но в доста тесен тонов обем. Отделна певица има обем не повече от 10-11 тона (децима, ундецима) и стига до ре1 (d1). В ниският регистър има сравнително по-широк диапазон – до, ре, ми на малка октава (d, е). Тракийската народна песен е бедна откъм неравноделни размери. В районите със запазени традиции, местни песенни образци се срещат в 2 типа песни – в 2/4 размер (хороводни и обредни) и бавни без размер (безмензурни) песни на трапеза и седянка. В отделни райони на Тракийската фолклорна област наред с хороводните песни в 2/4 размер се явяват ръченицата (в 7/8 – І вид женски), както и песни в ритъма на пайдушкото хоро (5/8, 5/16). Този факт доказва дълбоките пластове, от които е разцъфтяла тракийската песен, като наследница на първичния, старинен тракийски стил.
Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази обширна област се срещат типични за друг регион танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области. Например в западнотракийските хора влияние оказват шопските и пириските танци, от типа на “кривите “ хора в размер 11/16. По-известни са “Главанишката” копаница и “Ветренската” копаница. Под влиянието на пиринските танци тук се срещат “Изтърси калци”, “Куцата” и др. Тракийската носия е много разнообразна по своята материя и украса.
Женската носия се свежда до сукманената в по-голямата част на Тракия и саичена в централната южна част на Тракия.
Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете престилки.
Мъжката носия за цялата област спада към чернодрешната.
Български фолклор

Странджанската фолклорна област

Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Добруджа, а на юг до границата ни с Турция. Странджа впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското поречие, Сакар, Странджа, Светиилийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
В областта (в Жеравна) са запазени древни къщи с непретенциозна външна архитектура. Скромната им външност с нищо не подсказва за онова художествено богатство, което се крие в интериора. Отделни пространства, архитектурни елементи, врати, долапи, огнища са изпълнени с пестеливи, но изразителни художествени декорации. Пример за такива къщи са: къщата на Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Халтъков. Те показват удивителни постижения на възрожденския майстор.

Друг архитектурен център в областта е Несебър. В града се намира църквата “Св. Йоан Кръстител”, която датира от времето на Симеон Велики. В Несебър са запазени и други църкви от различни епохи.
Хората в областта честват много празници, изпълняват много оебреди, но най-неповторимия и характерен за областта е нестинарството.
Странджа е земята на нестинарите. Хората, които закриляни от незнайни сили танцуват в огъня. Обред, изпълнен с мистика, суеверие и вяра. Музика излизаща от дълбините на свръхестесвеното. Сила, идваща от Бога или от Дявола. В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избранниците на светеца, патрон на празника. Те “виждат” неговият образ, “чуват” гласа му, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят.
В Страджа са характерни същите песни и танци както и в Тракийска област. Те са богато орнаментирани, бавни и хороводни. Едни от най-хубавите песни за хайдути, много от които са лични исторически имена, се срещат в творчеството на тракийците. Тука са песните за Индже войвода, за Хаджи Димитър, Добри войвода, Ангел войвода, братята Наньо и Георги войвода, Вълчан войвода, Руси войвода, капитан Петко (Киряков) войвода, Димитър Калъчлията, Пейо Буюклията, Златьо Кокарчоолу и мн. др.
Странджанската носия наподобява тракийската.
Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете престилки. Мъжката изцяло спада към чернодрешната, а женската към сукманената с малки изключения.
Български фолклор

Шопска фолклорна област

Шопска област включва западната част от Средногорието (Софийското поле и Витоша) и Краище. Софийското поле и Витоша, толкова различни като форми на релефа, не могат да бъдат разделени, както и вулканът Визувий не може да бъде отделен от областта Кампания. И наистина откъде може да се обхване с един поглед Софийското поле, ако не от върховете на Витоша! А самата Витоша е най-внушителна, гледана от Софийското поле.
За тях Иван Вазов в своя пътепис “Софийската долина” пише: “…Тя се вижда цяла, като на длан от гърба на Витоша…А тая гледка е хубава и величествена…” При хубаво време пред очите на наблюдателя се разкрива такава панорама, каквато само природата може да подреди. На всички посоки се простира поредица от разнообразни по форма, очертания и багри планинни, заобиколили Софийското поле.
Витоша дава печата на грандиозност и сила, на красотата на цялото Софийско поле. Тя е разнообразна и привлекателна през всички сезони. Нейната зелена смарагдова мантия блести под пролетното слънце. Сред нея като сребърна ивица се откроява Боянският водопад. До късно лято белее снежната пряспа под Резньовете. В ясни и слънчеви зимни дни Витоша свети невинно бяла на фона на синьото небе. Насред тази красота са скътани шопските къщи. Такива могат да се нарекат жилищните постройкои на населението в Софийска област и на запад и на север от нея, т.е. в западните и северните склонове на Стара планина, около Витоша и на запад към Трънско и Кюстендилско, изобщо в района на населението, наричано шопи. Тази къща е почти винаги паянтова, като стените са изградени с плетина и са измазани отвътре и отвън с глина. Четиристрешният покрив до началото на ХХ в. е предимно сламен, а в старопланинските места покрит с каменни плочи. По-късно почти в редом керемидите изместват сламата и плочите.
Запазени са и много възрожденски къщи. В Самоков се появява една своеобразна линия на творческо търсене при художествената обработка на възрожденските къщи. Както е известно, Самоков е център на художествената школа. Тук израстват редица талантливи майстори на четката и длетото. Произведенията на тези майстори имат самобитен характер.
Както в цялата страна, така и шопско повечето обичаи са през пролетта. Такива са обичаите Йеремия и Благовец. Изпълняват се за здраве и предпазвне от змии. Видно място в българската народна култура заема фолклорът на шопите. Може би най-комплектно е песенното творчество в тази група. Най-добре запазени юнашки епически песни у българите има в шопската група. И до днес песните от кралимарковския цикъл с всичките му мотиви, както и много други в този стил исторически песни около заробването на България, се изпълняват в Шопския край. Епическата традиция е с забележителни старинни особености както в стилистично и тематично отношение,така и в изпълнението им.
Хората и ръчениците им, сравнени с изпълнението у другите групи, се отличават с повишена бързина и енергичност. Тази енергичност се вижда и в обичая у мъжете-играчи да я изразяват с думи, звукове или срички в разни моменти на играта – “ха сега”, “дзидзай, нане”, “дръж се, земьо” и др.
Шопската женска носия е сукманена за почти всички райони с изключение на кюстендилския, където е саичена.Сътои се от :бяла, везана риза;тъмно син или черен вълнен сукман.В Граовско сукманът е черен – наречен литак.Върху сукмана на кръста вповечето места се опасва тъкан – колан наречен тканица или червен пояс.
Мъжката носия е била предимно белодрешна.Сега тя се е запазила предимно в Софийски, Граовски, Гоцеделчевски район.Състои се от: бяла риза; тесни, бели и вълненибеневреци;и менте с различни наименования.
Български фолклор

Северняшка фолклорна област

Северняшка фолклорна област обхваща северо-западна България. Географски областта вклячва две подобласти – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа.
На север към река Дунав високи и стръмни откоси се редуват с ниски, обрасли с върби, тополи и трастика. Бавно и неусетно равнината се издига на юг, за да опре до синеещите ридове на Предбалкана и подпиращата го мощна снага на Стара планина. В западната си част Дунавската равнина е най-тясна. Но и тук природата се е погрижила погледът да не скучае, а трудолюбието на българина ги е облагородило. Просторни плоски междуречия изпълват тази част на равнината. Върху тях зеленеят царевични ниви, а до тях пъстреят жълти слънчогледови ниви, жита и лозя. Това са известните асиметрични долини, по които влачат бавно водите си на север към река Дунав нейните притоци Лом, Цибрица и Огоста. В средната част релефът на равнината става по-различен. Плевенските височини разнообразяват облика на равнината. Стари окопи, батареи и паметници напомнят за кървавите сражения край Плевен, донесли свободата на България преди повече от 100 години.
Празниците и обичаите, които почитат северняците са предимно свързани с добитака и земята, която те обработват. През зимата се отбелязват Андреевден, Симеоновден, Св. Влас и други. На тези празници се изпълняват различни ритуали, за да бъде добра реколтата през годината. През пролетта се изпълняват молебени за дъжд. Такива са Герман и Пеперуда. Характерното за тези празници е това, че се изпълняват само от момичета. Интересен е и реквизита, който момичетата използват. В областта се честват и всички национални календарни празници. Жилищата в областта са съобразени с условията на терена. Само тук се срещат уземните къщи. Разпространението им е било в зависимост от льосовия състав на почвата, който е позволявал лесното изкопаване на помещенията; от друга страна уземницата е благоприятствала и сравнителаната сухост на тази почва. Според местните условия тези жилища са били напълно или до известна степен в земята. Глинените им покриви обикновено са били обрасли с трева и са били почти незабележими. Само изплетените кошове на комините и излизащите от тях пушеци са маркирали жилищата, а отделни стопански сгради над земята – цялото селище. Други характерни къщи са разположените по склоновете на ниските възвишения. Такива са къщите в Арбанаси, Трявна и други.
Фолклорът на северняците се характеризира с богата народна песен с преобладаващ лиричен и лирико-епичен характер. От епическото творчество най-добре са представени хайдушките песни. Всъщност тази група и този край могат да се смятат създатели и родина на хайдушката песен. По-добре са застъпени песенните мотиви за змейове, вярванията за които са също най-разпространени в тази група. Особено високо място като художествено творчество заемат жътварските песни.
Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие. Носията в Северняшка област е разнообразна и зависи от това дали населението е от равнината или от планината, както и от сезона – зимен или летен.
Въпреки голямото разнообразие обаче тя се свежда до двупрестилчен и сукманен тип женска и белодрешна мъжка носия.
Двупрестилчената женска носия се използва главно през лятото, а в някои селища на равнината и през цялата година.
Български фолклор

Родопска фолклорна област

Вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни. Родопската песен е звучна, волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където и до днес народната песен звучи нестихващо.
Дивната планина е населена предимно с малки села и махали и тук все още намираме песни в тясна връзка с живота на хората, чисти, неподправени, искрени. В Родопите жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване. Естествената постановка на родопските певици им позволява да пеят в значително по-висок регистър и особено българомохамеданките, които имат по-широк гласов диапазон. У мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. В Родопите народната песен се изпълнява равностойно от мъже и жени.
Старинните езикови форми, запазени в песните на родопското население подсилват тяхната оригиналност и им придават особена прелест, Любими стихови стереотипи с които изпъстрят текста са: “девойко, мари хубава”, “малеле, моя майчице” и др.
Тук пробладават песните на седянка, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка ходят предимно младите.
Обичайните песни в Родопите са на изчезване – липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал.
Много са разпространени песните на гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите.
Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към “овена вакъл, каматен”, към “първо либе”, към и къща.
За местните мелодии е характерно постепенно движение, но не липсват случаи и със скоково движение, при което всеки устрем нагоре се компенсира с постепенно връщане на мелодията надолу. В Родопите липсва разнообразие на метруми и размери. Преобладават песни в размер 2/4 на хоро. Голяма част от песните са бавни, често без определен размер (безмензурни). Макар и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация, която е подредена вероятно от традицията бавните песни да се пеят едногласно от солисти или от група певци.
Музикалните инструменти, които огласят Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната за този район “каба” (ниска) гайда, която е по-голяма по размер от “джура” (висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен, матов тон. Може да се срещне и “каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата планината постоянно ечи и от медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на родопската тамбура.
Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията са съществена част и особено на бавните прави родопски хора, много често съпроводени от силни възгласи. В Родопите се играе и на песен, при което мъже или жени пеят песента, а другата група отпява. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.
Български фолклор

Пиринска(Македонска) фолклорна област

Който е виждал красотата на Пиринския край, той може би е усетил и неговата музика.
Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа). Голяма чат от песните са безмензурни (без размер).
Събират се на седянка група жени, споглеждат се и започват изведнъж да пеят. Звучи двугласно чудесна мелодия, чисто, ясно, красиво, сякаш цял живот са репетирали и дялали мелодията, за да стане тя така съвършена, оригинална, богата на багри, неповторима по звук.
Народна песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др.

Тук намираме почти от всички видове жанрове характерни за българския народ. Най-обичани от трудовите песни са жетварските, които се пеят сутрин, на обед, на почивка, на връщане от полето и по време на жътва. Други любими песни тук са седенкарските, които ги наричат още “на седешки”. Те са разнообразни по тематика и мелодика и са един от най-запазените жанрове. Макар, че на много места хорото не се играе на песен, хороводните песни се пеят заради игривите им мелодии и интересно съдържание. Те са предимно в размер 2/4, 7/16 (мъжка и женска ръченица) и 9/16. Остроумие и хумор лъха от тези чудни пирински песни, в миналото звучали по мегдани и народни празници. Особено характерния размер 7/16 от ІІ-ри вид, мъжка ръченица с първи дълъг дял е най-типичния местен белег. Много известни на целия народ пирински песни са в този размер: “Македонско девойче”, “Лиляно моме, Лиляно”, “Зашумете мури от Пирина” и много други. В същи типичен размер 7/16 ІІ вид е и песента “Се запали, пиле Трено”, която ще чуете в изпълнение на мъжка вокална група (също много характерен начин на пеене в този край).
В този размер 7/8 (7/16) се пеят песни на хоро, на седянка, трапезни, сватбарски и др.
В този край липсват богато орнаментираните бавни песни, характерни за съседните на Пиринска област Родопи, Тракия и Северна България. Тук се срещат особен род по-резки извивки, които придават стегнат характер на бавните песни изпълнени с хълцания и разтрисане.
Старите пирински песни са на типичен пирински диалект – западно българско наречие, богато на архаизми, със запазени интересни граматически форми и типични звукосъчетания.
Докато главните носители на типичната местна двугласна песен в Пиринския край са жените, на музикални инструменти свирят предимно мъжете. Широко разпространени тук са тамбурата и гайдата “джура“ (висока), тъй като и двата са двугласни. Младите момци свирят на “сворче” – овчарска свира. Характерни за този район са и зурната съчетана с тъпан. Тамбурата е любим инструмент за сформиране на народни оркестри в района.
Тук на сватби и други народни веселия често се срещат малки, но звучни ансамбли от 2 зурни и тъпан – първата зурна свири мелодията, а втората свири равен тон (исото). Този двуглас е типичен за източно-православната църковна музика.
Танците на Пиринска област са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Женските танци се играят най-често на песен и то в умерено темпо. Тези хора се развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци се развиват в по-бързо темпо благодарение на инструменталния съпровод. Движенията им са високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта, въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е “Македонското хоро” в размер 8/8.
Български фолклор

Добруджанска фолклорна област

Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област. Тя е характерна с богатия си и разнообразен музикален фолклор. Тук около Освобождението се преселват големи групи тракийско население, както и от балканските райони на Стара планина, Котленски и др.
В Добруджа се срещат два стила – тракийския и балканджийския, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на доста древните местни традиции. Наред с тракийските и балканджийските песни звучат и богато орнаментираните безмензурни жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок регистър, закрито.
Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал, гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. Няма да е преувеличено, ако се каже, че тук се оформя интересна инструментална школа, като резултат от взаимното проникване на тракийския и балканджийския музикален фолклор. Не трябва да се подценява и влиянието на музикалния фолклор на съседна Румъния, която взема елементи от българския фолклор (7/16 размер), но и дава на българския инструментален фолклорен стил някои специфични прийоми на изпълнение.
Добруджанските танци имат свой стил, който се отличава с настроение, свободно от скованост тяло, участие в играта и на ръчете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло. Добруджанските хора са затворени, в полукръг или права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. Най-разпространени са смесените хора и по-рядко мъките. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец” в 2/4, “Пайдушко” в 5/8, а в размер 5/8 се играят “Ръченик”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др. Много интересни танци са “Изхвърли кондак” в 9/16 и “Черкезката” и “Трънката” в 13/16.

Източник: http://library.thinkquest.org/28349/bul/index.htm

3 коментара to "Фолклорни области"

Благодаря на автора! Материалът ми бе интересен и полезен! :)

dosta informaciq spored men i she mi trqbva za dalgo vreme

mislq 4e e gotino

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

syrchice
Мисъл
Ако сме в състояние да открием красивото,това значи,че носим красотата вътре в себе си-светът е огледало и показва на всеки човек отражението на собственото му лице!
За да остане природата в България
Нека дарим надежда на децата в беда: подкрепете кампанията Българската Коледа! Повече за кампанията: http://www.bgkoleda.bg/

Календар

април 2014
П В С Ч П С Н
« сеп    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Архив

Blog Stats

  • 245,964 hits
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: