Archive for the ‘Написано от мен’ Category
Благодаря ти, че си мой приятел!
Posted by: Детелина on: 01/31/2009
Благодаря ти, че застана до мен, когато всички други ме изоставиха!
Благодаря ти, че беше до мен, когато изпитвах силната нужда от рамо, на което да поплача!
Благодаря ти, че ме чу тогава, когато всеки друг слушаше, но не чуваше! Благодаря ти, че нито веднъж не ме обвини, че съм била себе си дори, когато бърках! Ти [...]
Когато обичаш някого… и споменът за него
Posted by: Детелина on: 01/25/2009
Когато обичаш някого, не ти трябват снимки за спомен от него. Ти го пазиш в сърцето си, той е в мислите ти, усещаш го със сетивата си въпреки, че не е до теб. Дори да нямаш нито един запечатан миг с него на снимка, какво от това? Ти помниш лицето му, помниш усмивката му, помниш [...]
Няма нищо случайно
Posted by: Детелина on: 01/14/2009
Защо човек обръща повече вниманиe на красивото и доброто около себе си, когато се чувства самотен и онеправдан? Защо сме по-чувствителни в тези моменти? Май не знам отговора… Мисля си, че може би, защото тогава разбираме, че сме пропуснали да се зарадваме на много малки нещица преди, които в този момент биха ни направили щастливи. [...]
Родният край
Posted by: Детелина on: 01/03/2009
Вървя бавно, връщайки се от зъболекар и в мен се прокрадва едва доловимо мисълта, че след 3 дена заминавам да уча в Пловдив. Далеч от дом и семейство, далеч от родния край. Поглеждам от височината надолу към града. Моето градче – свидно и мило, така топло сгушено в подножието на балкана под раззеленените хълмове. Почувствах [...]
В търсене на хуманност
Posted by: Детелина on: 01/03/2009
Това е едно от многото разказчета, които съм написала. Случайно го открих в един друг блог(представете си!!!): http://eagle.blog-reporter.net/tag/%D1%87%D0%B0%D0%B9/. По принцип го бяха публикували във вестник „Труд“ преди няколко години. Тогава бях в 12 клас и работех като сервитьорка. Разказчето е по действителен случай и е плод на породилите се в мен емоции от описаното събитие, [...]
Размисли
Posted by: Детелина on: 11/29/2008
Гледах „Море от любов“… много се разчувствах дори разплаках… Не, не е обикновената история за двама влюбени, които се обясняват един на друг. Този път беше различно… покъртителна история за едно семейство, загубило най-ценното в живота си – 15 годишното си дете, отгледано с любов! Трагедия… Не знам какво повече да кажа! И понеже зная, [...]
Всеки един миг…
Posted by: Детелина on: 11/23/2008
Ако в даден момент се почувстваш самотен, помисли си за всеки един миг, в който си бил щастлив, спомни си за най-топлата прегръдка от най-близкия ти човек, за най-лъчезарната усмивка, която са ти отправили, за най-искрените и топли думи, които са ти казвали, за човека, който е направил най-много за теб без да поиска нищо [...]
| ||
| ||
| ||
| Да помогнем на Поли и нероденото ú дете да живеят! | ||
Нека дарим надежда на децата в беда: подкрепете кампанията Българската Коледа! Повече за кампанията: http://www.bgkoleda.bg/ |
Последни коментари